Определение № 196 от 07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на адв. В. Б. - САК, с вх. на ВКС № 829/25.01.2016 г., в качеството му на процесуален представител на [фирма], [населено място] за допълване/изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 133 от 14. 01. 2016 г., по т.д. № 1834/2014 г., в частта за деловодните разноски. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира: Молбата за изменение на постановения от състав на ВКС,ТК съдебен акт по настоящето дело в частта за деловодните разноски на страните е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима. Насрещната по молбата страна – [фирма], в срока по чл. 248, ал.2 ГПК, чрез процесуалния си представител- адв. И. В.- П.-САК, е оспорила основателността на заявеното от молителя искане, излагайки подробни съображения в депозиран писмен отговор с вх. на ВКС № 7222/15.07.2016 г. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Като касатор в образуваното пред ВКС касационно производство по горепосоченото дело, настоящият молител [фирма], [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Ал.К. и адв.Б. А. е поискал присъждане на деловодните разноски, представяйки в проведеното по делото открито съдебно заседание списък по чл.80 ГПК. Съобразно представения списък, в който като деловодни разходи е посочена сумата общо от 21 930 лв. и представените доказателства за реално извършване на отделните деловодни разноски, които я формират, съставът на ВКС е присъдил на страната пълния размер на тази сума, предвид изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК, като е приел за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Следователно, доколкото в представения списък по чл.80 ГПК пред касационната инстанция други, извън посочените разходи за сумата общо от 21 930 лв., не са обявени, като извършени от касатора в хода на делото, то настоящият съдебен състав намира, че в случая намират приложение задължителните разяснения в т.9 от ТР на ОСГТК на ВКС № 6/12 от 06.11. 2013 г. и молбата за изменение на деловодните разноски, основана на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, не подлежи на разглеждане, като процесуално недопустима. Явно с настоящата молба, допълнена с молба вх. на ВКС № 3369/ 29.03.2916 г., всъщност се цели и допълване на първоначално представения списък по чл.80 ГПК с разходите за първоинстанционното и въззивното производства, което искане - заявено извън посочения от законодателя преклузивен срок за осъществяване на конкретното процесуално действие, изключва наличие на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността му. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС