Решение № 781 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3580/2008 г.

Решение № 781 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3580/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на на Т. С. П. от гр. Г. чрез пълномощник адв. Ш срещу решение № 103 от 7.05.2008 г. по гр. дело № 80/2008 г. на Габровски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 55 от 06.02.2008 г. на Габровски районен съд в обжалваната част, е отхвърлен иск за делба на конкретни наследствени урегулирани поземлени имоти от кв. 17 по плана на с. М., общ. Габрово. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и материалния закон. Грешки във фактологията по делото са довели до неправилни изводи, игнорирано е обсъждането на решаващи за спора доказателства по съображения, неправилно почерпани от съдържанието на исковата молба. Въззивният съд не е приел за основание на иска за делба наследяването и е възложил на искащия делба да установява придобивния способ на наследодателката при положение, че оспорване от другите наследници по чл. 279 от ГПК не е правено и това основание легитимира страните, включително в спора придобили ли са ответниците по давност, упражнявайки владение само за себе си. Ответниците по касационната жалба Н. Д. Г., Д. Г. Г. и Р. Г. Д. я оспорват. Отхвърлянето на иска правилно е мотивирано с липсата на удостоверение или писмено доказателство, че имотът е принадлежал на наследодателката. С определение № 128 от 11.11.2008 г. на ВКС, V г.о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от гпк, по въпросите съставлява ли наследяването по закон правно основание на съсобствеността, чието прекратяване се иска с делбата, предпоставено ли е упражняването на правото да се иска делба от конкретно обстоятелствено твърдение за оригинерното придобивно основание на посочения наследодател за конкретните имоти, т.е ако не е било не била заявена давността като придобивното основание за наследодателя в юридически смисъл, следва ли да се обсъждат и доказателства за този способ, по аргумент от чл. 120 от ЗЗД . Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При заявени с исковата молба недвижими имоти, останали в наследство от посочената обща на страните наследодателка, за да отхвърли иска въззивният съд неправилно е извел решаващ довод за непосочени обстоятелства, свързани с придобивното основание и правото на собственост на наследодателката, т.е липсата на изрично позоваване на придобивна давност, като същевременно друг придобивен способ също не е установен, препятства извод за съсобственост ако само ищцата твърди такава, а останалите съделители я оспорват. От обсъждането е изключено допустимо и относимо доказателство, а именно изходящ от ответника писмен документ, обективиращ признание относно договорената изкупна цена на процесните животни. Ответниците в касационното производство не е заявил становище. С определение № 109 от 4.11.2008 г. Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1, от ГПК, по въпроса за доказателственото значение на изходящ от ответната страна свидетелстващ частен писмен документ, обективиращ неизгодни за страната твърдения. Касационната жалба по същество е основателна. В обжалваното решение Бургаски окръжен съд е игнорирал като доказателствено средство на ищцовата страна изходящ от ответника И. В. М. частен писмен документ, представляващ снети в писмена форма обяснения във връзка възложена по постановление № 301/2007 г. на РП Карнобат предварителна проверка. Обяснението съдържа признание за уговорка между страните както във връзка с основанието на предявения иск, така и по отношение на спорния въпрос при каква цена на килограм живо тегло е постигнато съгласие по сделката за покупко-продажба на процесните животни. За да приеме за установено спорното съдържание на устен договор за покупко-продажба на животни със стойност над 1000 лева по въпроса за договорената изкупна цена, като единствено допустимо доказателствено средство, въззивният съд изолирано е обсъдил твърденията на ответника по реда на чл. 114 от ГПК, че е било постигнато съгласие за цена 1 лев на килограм живо тегло, а не за цена 2 лв на килограм живо тегло, каквато е тезата на ищеца-продавач. Ответникът обаче е твърдял, че уговорката за по-ниска цена е последваща спрямо първоначалната, предвид настъпили във връзка с изпълнението на договора обстоятелства, в този смисъл са писмените му обяснения от 6.04.2007 г. по приложената предварителна проверка, верността на своите писмени обяснения купувачът по сделката е потвърдил и в съдебно заседание. Изолирайки изявленията на ответника по чл. 114 от ГПК (отм.) от фактическите твърдения на последния в издаден от него частен свидетелстващ документ, при какви обстоятелства първоначално уговорената цена била наполовина намалена, въззивният съд е формирал фактическите си изводи при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 2, чл. 144 и чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), тъй като е игнорирал решаващо доказателство, което е следвало да обсъди. Решението на Бургаски окръжен съд е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при необсъждане на релевантните за спора факти и събраните в тази насока доказателства. В обжалваната част въззивното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг.о.