Определение № 5883 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. С. чрез процесуален представител, срещу определение № 755 от 22.04.2026 г., постановено по административно дело № 93/2026 г. от Административен съд Сливен, с което е отхвърлено искането ѝ за изменение на постановеното по делото решение № 697 от 14.04.2026 г. в частта за разноските. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му и постановяване на ново, с което ѝ бъде присъдени направените деловодни разноски в пълен размер. В представен от процесуален представител писмен отговор ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД излага становище за нейната основателна и моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С постановеното по делото решение, след като обявил нищожността на обжалвания от С. изричен отказ да ѝ предостави копие или обобщена информация от съдържащите се в договора за потребителски личен заем лични данни, като и данни за извършени плащания, върнал е преписката на ответника за ново произнасяне при спазване на дадените указания е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на С. деловодни разноски в размер на 235, 11 евро, от които 5,11 евро заплатена държавна такса, като изложил мотиви, че заплатено от нея възнаграждение за адвокат в размер на 460,16 евро е прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. С обжалваното пред настоящия състав определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането ѝ за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че по делото своевременно е направено възражение за прекомерност и заплатеното възнаграждение е прекомерно по изложените в решението мотиви. Определението е неправилно. Съдът е присъдил размер, който е значително по-нисък от определения в чл. 8, ал.2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който размер не е задължителен за съда, но следва да служи за ориентир при определяне размера на възнаграждението на адвоката с оглед предмета на делото с оглед недопускане на неравнопоставеност, като съобрази обичайните за тези случаи заплатени адвокатски възнаграждения като размер, както и факта, че искането е в размер близък до минималния за този тип дела и съответно е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Допълнително следва да бъде посочено, че оказването на правна помощ е висококвалифицирана дейност, извършвана от лица, за които са налице изисквания за определена квалификация и правоспособност и е свързана със събиране и оценка на доказателства, а също и със необходимост от познаване и съобразяване със съдебната практика, както национална, така и с правото на СЕС. При това направената преценка за размера е неправилна, като несъобразена с действителна фактическа и правна сложност на делото, а отделно от това и с действително извършената адвокатска работа. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да отменено, вместо което бъде постановено ново, с което постановеното по делото решение бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на частната жалбодателка допълнително сума в размер на 230 евро, представляваща разликата между присъдената с решението сума и пълния размер на заплатеното от нея възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 176а във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение