Определение № 67 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 321/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Й. – К. против определение № 297/03.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 4780/2019 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд.. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е върнал подадена против определение на състава честна жалба, поради подаването й извън преклузивния едноседмичен срок и поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лева. След постановяване на определение по реда на чл.307, ал.1 ГПК, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила определение, поради недопустимост на молбата, С. Н. Й. – К. е подал молба за предоставяне на правна помощ, във връзка с подлежащото на обжалване определение, постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК. С определение на ВКС, постановено на 25.06.2020 г., определението на състав на ВКС, с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ е потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.3 ГПК, от влизане в сила на определението на ВКС, с което е отказано предоставянето на правна помощ, започва да тече нов срок за обжалване на определението, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила определение, по реда на чл.303 и сл. ГПК. Частната жалба, която е върната от състава на ВКС е подадена на 02.07.2020 г., т.е. в рамките на едноседмичния срок за обжалване, поради което не е просрочена. Действително, по подадената частна жалба липсват доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева, но съдът не е констатирал тази нередовност и не е дал указания за внасянето й, като това обстоятелство е посочено в определението, с което се връща частната жалба. Предвид изложеното, определението следва да се отмени, като делото се върне на състава на ВКС за извършване на процесуалните действия по администрирането на подадената частна жалба. Водим от горното, състав на ВКС