Решение № 4098 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 547/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на П. С. А., от гр. Варна против решение № 11612 / 27.10.2025 г. по адм. дело № 1483/ 2025 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал.3 и чл. 114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София град изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, в което развива доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 11612 / 27.10.2025 г. по адм. дело № 1483/ 2025 г. на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на П. С. А., от гр. Варна срещу решение № 1040-21-340 / 03.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане № РВ – 3 – 21 – 01860244 / 25.02.2025 г. на ръководителя на контрола по приходите от ДОО в ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че П. А. е осъществявала трудова дейност по два трудови договора. Първият с работодател „Хелт Хъб “ ЕООД, гр. Варна, а вторият с Община Варна,район Одесос по механизма „Лична помощ“, като личен асистент на своя баща –С. К. Л.. Във връзка с осигурителноправния статут на А. от осигурителя - „Хелт Хъб ЕООД, гр. Варна е била подадена информация към НОИ за четири болнични листа № Е20240668758 за период 13 - 16.08.2024 година, № Е20240668766 за период 17 - 23.08.2024 година, № Е 20240668866 за период 04.12.- 06.12.2024 година и № Е20240668872 за период 07 - 13.12.2024 година, по които е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 1670,15 лева. От Община Варна,район Одесос за С. Б. са били подадени данни за пълни работни месеци – м. август 2024, м. декември 2024, както и за начислено и получено от касатора трудово възнаграждение. В разпоредената проверка органите на ТП на НОИ са установили, че касаторът не е представил в срок процесните четири болнични листа на втория си работодател.Това касаторът е сторил на дата 24.04.2025г. С разпореждане № РВ – 3 – 21 – 01860244 / 25.02.2025 г. ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ е разпоредил възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения, тъй като за същия период А. е получавал и трудово възнаграждение при втория си работодател. С решение № 1040-21-340/03.06.2025 г. при осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – София град е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. Съгласно чл.46, ал.3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Контролните органи на ТП на НОИ са установили, че по трудовото правоотношение с Община Варна Район Одесос приетите по делото присъствена форма, отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ за м. 08.2024, 12.2024 година са лично попълнени и подписани от П. А. в качеството й на асистент. Жалбоподателят е депозирал в Община Варна Район Одесос процесните 4 броя болнични листове едва на 24.04.2025 година. Доводите на касаторката А., че не е упражнявал трудова дейност при втория си работодател Община Варна,район Одесос, но поради незнание не е представила болничен лист не влияят върху относимите факти по спора, установяващи недобросъвестно получено парично обезщетение поради временна неработоспособност. Твърденията, че работата при втория работодател е била извършвана без пропуски и с необходимото качество от негов близък човек, когото той е наел и който е полагал грижи и за самия него не могат да опровергаят обстоятелствата, касаещи неоснователно полученото парично обезщетение. Съгласно чл. 114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Законосъобразно административният съд е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на ТП на НОИ – София град, приемайки че е нарушена забраната по чл. 46, ал. 3 от КСО за едновременно получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение, а осигуреното лице е недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като е нарушил чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Обосновано съдът е съобразил, че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничните листове своевременно,а едва след като е стартирало производството по издаване на оспореното пред административния орган разпореждане, за да ги представи пред втория си работодател, а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на осн. Чл.143 ал.1 АПК и при своевременно направено искане за това,на юридическото лице,към което се числи ответника по касация/ § 1 т.6 ДР на АПК/ ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.24 и сл. НзПрПщ в размер на 52,26 евро,които да се заплатят от касатора. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение