Определение № 3 от 08.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1222/2018 г.

Производството е по чл. 44 ал. 1 от НПК. С разпореждане № 4148 от 12.12.2018 г., съдията-докладчик при СГС е прекратил производството по нчд № 5603/18 г. по описа на същия съд и е изпратил делото на ВКС за определянето на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът при ВКП е дал становище, че искането е основателно. При направената проверка настоящият състав при ВКС –Първо наказателно отделение, констатира следното: В Окръжен съд – Ямбол е образувано нчд № 352/2018 г. по повод постъпило Удостоверение посочено в чл. 6 от Рамково Решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.01102008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от Районен съд- Арад- Румъния за българския гражданин Х. А. Х.. Съдията- докладчик от ОС- Ямбол е счел, че компетентен да разгледа делото е СГС, тъй като лицето не живее на територията на Република България, а се намира в Германия, по данни на неговата майка. Делото е изпратено в СГС, където с разпореждане № 4148 от 12.12.2018 г. производството по нчд № 5603/18 г. е прекратено и е изпратено във ВКС за произнасяне по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК. ВКС –Първо наказателно отделение намира, че съдът който следва да разгледа и реши делото е Окръжен съд – Ямбол и това е така, защото: Съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗПИИСРРПОУАС компетентен да признае решението по чл. 2 ал. 1 от същия закон е Окръжният съд по местоживеене на лицето. Съгласно чл. 94 ал. 1 от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/ местоживеенето на лицето е неговия настоящ адрес и това е адресът, на който живее и е заявил пред органите по чл. 92 ал. 1 от ЗГР. От материалите по делото се установява, че Х. Х. е посочил като настоящ адрес – [населено място], [улица]. В справката от НБД- „Население“ - като настоящ и постоянен адрес е отразен -гр. Ямбол, [улица]. Засегнатото лице е призовано от него, като в призовката е посочено, че по сведения на баба му, последният е заминал за Германия. Това обстоятелство обаче, според ВКС, не води до споделяне на становището на ОС, че се налага промяна в общата местна подсъдност, тъй като лицето не живее в страната. Точно обратното, Х. има местоживеене на територията на Р. България в гр. Ямбол, като твърдението на негов близък, че е отпътувал за Германия не сочи на наличието на основание за промяна в подсъдността на делото. С оглед изложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК ВКС – първо наказателно отделение