Решение № 17386 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2013 г.

Решение № 17386 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ганчо Радославов Славов с постоянен адрес: с. Стубел, ул. 43-та № 5, община Монтана чрез адв. Дафинка Станева против Решение № 72/26.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1215/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, II-ри състав. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ганчо Радославов Славов против ревизионен акт (РА) № 121200363/31.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново в обжалваната част, потвърдена с решение № 610/19.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба, както и в представените на 2.12.2013 г. писмени бележки касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно при определянето на данъчната основа за 2005 г. не са ценени събраните доказателства за получени дарения в размер на получени средства от вуйчо му в размер на 13 000 щатски долара, както и сума от 6000 лв. от Татяна Славова - майка. Иска отмяна на съдебното решение. Не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП (с предходно наименование ДД "Обжалване и управление на изпълнението), редовно призован не се явява. В писмения отговор по касационната жалба процесуалният му представител гл. юриск. Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че разписка от 25.12.2001 г. не доказва факта, че към началото на ревизирания период 1.01.2005 г. РЛ не е притежавало в наличност сумата от 13 000 щатски долара. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт в частта в която за 2005 г. са установени задължения за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4 043.69 лева и лихви в размер на 3 045.13 лева. В хода на ревизионното производство е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С ревизионният акт, в обжалваната част, потвърден с решението на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново е определен за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 043. 69 лева и лихви в размер на 3 045.13 лева. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Приел, че основният спор по делото касае приходната част на паричния баланс на лицето досежно липсата или наличието на получени от него дарения. Съдът е приел, че липсват годни доказателства, удостоверяващи предоставяне на жалбоподателя на сумата от 13 000 щатски долара, на твърдяната дата 25.12.2001 г. и на сумата от 6000 лева. Касационните оплаквания се свеждат до изводите на съда по спорните въпроси - налице ли са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, получени ли са от РЛ дарени средства от дядото и вуйчото на РЛ в размер, достатъчен за опровергаване фактическите констатации на приходните органи, ползващи се с презумптивна сила, относно недоказания произход на средствата за извършени разходи и оттам на основание за облагане с данък на тези средства. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършеното облагане по аналог, въз основа на събраните доказателствата, вкл. присъединените с протокол № 1201815/12.02.2012 г., събрани в хода на предходното ревизионно производство. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата за разходи на лицето, вкл. за получено дарение през 2001 г. и за получено дарение от майката предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Ганчо Славов е имал за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. дарени средства в посочения от него размер), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. В случая твърдението на ревизираното лице е за получен приход предвид получени дарения от близки роднини. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получено дарение през 2005 г. от вуйчото на ревизираното лице. От събраните доказателства не се установява кога въпросните средства са били реално предадени на ревизираното лице, предвид че разписката е с дата 25.12.2001 г., а се твърди, че същите са получени през 2002 г. и са разходвани от РЛ през 2005 г., т. е. три години по-късно. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да бъде присъдена сума от 534 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение