Определение № 8857 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. В. С., чрез процесуален представител, против определение № 29574 от 23.07.2026 г., постановено по адм. д. № 9014/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г., издадена от директора на ДСП – Слатина. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че в разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г., органът не е дал указания за самостоятелното съдебно обжалване на разпореждането, а само е посочил, че заповедта може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването й. Счита, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 60, ал. 6 АПК, според която когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. Твърди, че неприлагането на чл. 60, ал. 6 АПК е съществено нарушения на съдопроизводствените правила и непосредствено е довело до неправилен извод на съда за недопустимост на жалбата. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ДСП – Слатина, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Съдът е установил, че жалбата на С. В. С. срещу разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г., издадена от директора на ДСП – Слатина е подадена директно до съда на 17.07.2026 г., но извън преклузивния тридневен срок, уреден в чл. 60, ал. 4 АПК. Заповедта е връчена лично срещу подпис на С. на 03.07.2026 г. и срокът за оспорване на разпореждането е изтекъл на 07.07.2026 г. – делничен ден. За да остави без разглеждане жалбата, съдът е приел за просрочена жалбата насочена срещу разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК, с което с цел опазване живота и здравето на децата, е допуснато предварително изпълнение на оспорения административен акт. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно АССГ е достигнал до извод за подаване на жалбата след изтичане на 3-дневния преклузивен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 АПК, разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му. В конкретния случай приложима е нормата на чл. 60, ал. 6 АПК, съгласно която когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. С оглед горното, жалбата на С. С. срещу разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г., издадена от директора на ДСП – Слатина, не е просрочена. Заповедта, ведно със съдържащото се в нея допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК е връчена лично срещу подпис на С. С. на 03.07.2026 г., а жалбата е подадена на 17.07.2026 г., т.е. в срока по чл. 60, ал. 6 АПК и се явява процесуално допустима. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По водене на делото пред касационната инстанция частният жалбоподател претендира заплащане на разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,