Определение № 282 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2016 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2584/22.02.2016г. на С. Х. К. и Х. Г. К. и двамата от [населено място] срещу разпореждане от 08.02.2016 г. по гр.д. № 2534/2000 г. на Софийския апелативен съд, с което се връща молбата с вх. № 16982/21.12.2015 г., за изменение на постановеното въззивно решение от 28.05.2001 г. по същото дело, като просрочена. С частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че разпореждането на апелативния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото - чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена от легитимирани лица и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, Софийският апелативен съд е приел, че подадената молба с искане за изменение на решението от 28.05.2001 г. по гр.д. № 2534/2000 г. е подадена на 21.12.2015 г., поради което същата се явява просрочена и следва да бъде върната на страната, тъй като е процесуално недопустима. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че разпореждането за връщане на молбата е правилно и съобразено с изискванията на закона, поради следните съображения: Преди постановяването на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Молбата на С. Х. К. и Х. Г. К. за изменение на постановеното решение от 28.05.2001 г. по гр.д. № 2534/2000 г. е подадена на 21.12.2015 г. и съгласно §2, ал.14 ГПК, подлежи на разглеждане по реда на действащия Граждански процесуален кодекс. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, молителите са уведомени за решението на съда на 06.06.2001 г., същото е било обжалвано от тях и е влязло в сила от 21.03.2002 г., когато е потвърдено с окончателно решение на ВКС по гр.д. № 1679/2001 г., поради което апелативният съд е приел, че е сезиран с искане за изменение на съдебно решение, но след изтичането на срока за обжалване, с оглед на което молбата е просрочена и е върнал същата на молителите. Предвид гореизложеното, разпореждането от 08.02.2016 г. на Софийския апелативен съд за връщане на подадената от С. и Х. К. молба вх. № 16982/21.12.2015 г. по гр.д. № 2534/2000 г. е правилно и законосъобразно. Молителите са поискали изменение на поставеното решение в частта, с която са осъдени да заплатят държавни такси, по отношение прилагането на Закона за деноминация на лева, но молбата е подадена след 30-дневния срок за обжалване на решението, считано от получаване на уведомленията, че е изготвено решение по делото - на 06.06.2001 г., поради което не може да бъде разгледана по същество и правилно е била върната като процесуално недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение