Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г.

Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 447/6.10.2011 г., постановено по гр. д. № 700/2011 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решението по гр. д. № 3353/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. И. П. от [населено място] сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2008 г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Х. И. П. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация Х. И. П. от [населено място], чрез адв. А. Ц. и Н. Ц. оспорва касационната жалба. Представя писмена защита. Претендира разноски. С определение № 1202/26.10.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: "При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ." Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с представеното с касационната жалба решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС, 4-то г. о., което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер. С оглед на това, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. С решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС, 4-то г. о. по въпроса какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съставът на съда счита, че следва да се изхожда от принципните съображения установени в практиката на ВС и ВКС, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия, причинител и др., че моралните вреди са индивидуално определили и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. При този отговор на поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201 във вр. чл. 93, т. 1, б. "б" във вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 325/2006 г. на Пловдивския районен съд. Прието е, че в резултат на образуваното наказателно производство и незаконно обвинение ищецът е претърпял значителни душевни и физически болки и страдания в периода на досъдебното и съдебно производство- м. май 2005 г. до м. май 2008 г., когато е бил подложен на изключителен психически стрес, довел до влошаване на здравословното му състояние, негативен обрат в неговия обичаен ритъм на живот, обществена и социална изолация, които съставляват настъпили в резултат на това обвинение неимуществени вреди. С оглед на това съдът е приел, че фактическия състав за ангажиране на обективната гаранционна отговорност на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е изпълнен и ищецът следва да бъде репариран за претърпените от него неимуществени вреди, установени в процеса. При определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил, посочените вече вредни последици, както и преживяната от ищеца несигурност и очакване по време на висящото наказателно производство, злепоставянето в семейния и обществен кръг, засегнатото му добро име и чест. Съдът обаче не е обсъдил наведените от представителя на Прокуратурата на РБ доводи и не е съобразил релевантни за определяне на адекватно и справедливо по размер обезщетение. Не е съобразено обстоятелството, че цялото наказателно производство в двете му фази /досъдебна и съдебна/ е приключило в разумен срок - около три години. По отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", а парична гаранция. Въззивният съд е приел, че обявяването на ищеца за национално издирване по време на предварителното производство е злепоставило ищеца както в семейния му кръг така и пред обществото. Не е отчетено обстоятелството обаче, че с поведението си същият е дал повод да бъде предприета тази мярка. Не е съобразено обстоятелството, че ищецът е боледувал от исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония III ст. преди същият да бъде привлечен като обвиняем в това число и обстоятелството, че непосредствено преди започване на оперативно-следствените действия същият е бил на болнично лечение. Безспорно повдигнатото срещу него обвинение е допринесло за влошаване на това състояние в определена степен, но обезщетяването на тези вреди следва да е съответства на действителния им размер. При съобразяване на тези обстоятелства, както и стандарта на живот в страната настоящата инстанция счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение не следва да надвишава сумата от 6 000 лв. С оглед на това до този размер обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За разликата от 6 000 лв. до 25 000 лв. решението е постановено при нарушение на процесуалния и материален закон и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение, с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено и решението в частта за разноските като с оглед изхода на делото и на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на Х. И. П. от [населено място] разноски в размер на 570 лв. / от които 10 лв. държавна такса и 560 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска./ Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.