Определение № 2206 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 843/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба с вх. № 4768/18.03.2024 г. от С. Т. Н., чрез адв. А. Д. от САК за изменение на решение № 99/15.02.2024 г. по гр. дело № 843/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските. Твърди се, че присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника е в завишен размер, като съдът не е взел предвид направеното възражение по чл.78 ал.5 КПК за прекомерност. Насрещната страна – Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД [населено място], чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на молбата, като подадена след изтичане на срока по чл.248 ГПК, респ. за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК / подадена е чрез куриер на 15.03.2024 г./, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: С решение № 99/15.02.2024 г. по настоящото дело съдът е отменил въззивно решение № 484/15.11.2022 г. постановено по в.т.д. № 538/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, и е отхвърлил предявения от С. Т. Н. против Застрахователно дружество “ЕВРОИНС” АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата 50 000 лв.- обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж. настъпила в пряка причинно- следствена връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП на 13.08.2017 г. В полза на ответника са присъдени разноски по делото, в общ размер на 3894,37 лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение от 540 лв. за въззивната и за касационната инстанция, и неприсъдена част от юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция /определено от РС- Смолян на 450 лв./. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда право на юридическите лица и едноличните търговци, когато са били защитавани от юрисконсулт, да им бъде присъдено възнаграждение в размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП заплащането на правната помощ се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Предвиденото в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ /НПрП/ възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 360 лв., а в ал.2 на същи член е предвидено, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В хипотезата на присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение. При определяне размера на възнаграждението в полза на процесуалния представител на ответника, съдът е съобразил видът на спора, материалния интерес по делото и вида на извършената дейност за осъществената процесуална защита, и няма основание за ревизиране на становището му, поради което искането е неоснователно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира молбата за неоснователна, поради което