Решение № 1050 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2015 г.

Решение № 1050 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2015 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП обжалва решение № 1436/15.07.2015 г. по адм. дело № 3593/2013 г. по описа на Административен съд П. /АСП/ в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161302147/24.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., в частта потвърдена с решение № 1125/29.10.2013 г. на директор Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта относно установени дължими суми за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ - ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно с прилежащи лихви за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. Претендира се отмяна на съдебното решение в тази му част като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АСП е постановил решението си като неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК има материалноправен характер и няма обратно действие. Претендира се по съществото на спора потвърждаване на РА в тази му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - П. Д. К. - във възражение оспорва основателността й. П. Д. К. обжалва решение № 1436/15.07.2015 г. по адм. дело № 3593/2013 г. по описа на Административен съд П. в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 161302147/24.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., в частта относно допълнително установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ и прилежащи лихви за периодите 2007, 2008 г. и 2011 г. Счита решението на АСП за неправилно в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закони и необосновано. Претендира в жалбата и в становище по съществото на спора на процесуалния представител адв. Костова за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в същата част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП - не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Решението на АСП не се обжалва в частта, в която е отменен РА относно установени задължения по ЗДДФЛ за 2006 г. и в тази си част е влязло в сила. По жалбата на Директора на Д "ОДОП" П.. Решението на АСП се обжалва от този касатор само в частта, в която е отменен РА № 161302147/24.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., в частта потвърдена с решение № 1125/29.10.2013 г. на директор Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта относно установени дължими суми за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ - ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно с прилежащи лихви за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. Обратно на твърденията на касатора съдът законосъобразно е приел, че приложената от приходните органи разпоредба на чл. 124а ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.) е материалноправна норма и няма обратно действие. Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК - т.е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращащата норма е с материалноправен характер и като такава няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. Като е достигнал до същите изводи и е приел незаконосъобразност на РА в тази му част първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази си част. По жалбата на П. Д. К. Решението на АСП се обжалва от този касатор само в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 161302147/24.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., в частта относно допълнително установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ и прилежащи лихви за периодите 2007, 2008 г. и 2011 г. - в общ размер 14097,30 лв. главница и 7369,65 лв. лихви върху нея. За да отхвърли жалбата в тази й част първоинстанционният съд, след като е извършил анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства - заключение на съдебно счетоводна експертиза и свидетелски показания на св. Койнарска, майка на РЛ и св. С., поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за законосъобразни изводите на приходните органи за наличие на предпоставки за провеждане на облагане по аналог и за наличие на превишение на разходите над приходите в установения паричен поток на лицето за данъчните 2007, 2008 г. и 2011 г. Съдът е приел, че превишението на разходите е в размера, установен от приходните органи и съответно определеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размера, установен от приходните органи в РД и РА. Решението е правилно. Обратно на твърденията в касационната жалба съдът законосъобразно е приложил разпоредбите относно давността. Обосновано е прието с оглед индциите за направени разходи при липса на данни за получени приходи и на подавани ГДД, че са налице обстоятелства, даващи основание на приходните органи да започнат ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, както и да извършат облагане по аналог чрез формиране на данъчна основа по реда на чл. 124 ДОПК. По включените пера и техния размер в разходната част на паричните потоци за процесните години между страните не е имало спор и при служебна проверка за материална законосъобразност на решението в тази му част не се констатираха пороци. По формиране на приходната част на паричните потоци на РЛ за процесните години се спори относно началното салдо за периода, относно невключване в него на суми от 60 000 лв. като дарение от родителите на РЛ и 7000 евро по договор за влог с Н. С. С оглед установеност на предпоставките за извършване на облагане по аналог и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК в доказателствена тежест на РЛ и настоящ касатор е да обори при условията на пълно насрещно доказване фактическите констатации в РА. Не е доказано въз основа на представените и събрани доказателства, че към 1.01.2007 г. РЛ е имало разполагаеми парични средства в по-голям размер от определения от приходните органи нулев размер. Не е доказан получен приход в размер на 7000 евро за 2009 г. На първо място обосновано съдът е счел, че договорът няма установена достоверна дата за целите на данъчното облагане. Извън горното, се отбелязва, че по силата на уговореното вложената при влогоприемателя сума не представлява собствени средства и е следвало да се върне в същата година, поради което тази сума не следва и не може да намери отражение нито в разходната, нито в приходната част на паричния поток предвид годишния характер на облагането и съответно на формиране на потока. Не е доказано получаване на приход от дарение в размер на 60 000 лв., или друг, от страна на родителите на РЛ. В тази връзка не са представени документи с достоверна дата за постигане на съгласие, за предаване на суми. Единствените положителни доказателства за извършено дарение са събрани от свидетелските показания на св. Койнарска, чиито показания правилно не са кредитирани от съда предвид заинтересоваността й от изхода на спора поради родствената й връзка с РЛ и поради липсата на други доказателства, които да кореспондират с установеното от тази свидетелка. Не е доказана финансовата възможността на родителите да дарят сума в посочения размер. Твърденията за извършена продажба на имот на тази сума се опровергават предвид установената цена на сделката за имота по представения нотариален акт и при липсата на доказателства не само за разрешен, но и за реално получен банков кредит в същия размер. По изложените съображения касационният съд намира касационните оплаквания на касатора Койнарски за неоснователни. Решението на АСП е правилно като обосновано и законосъобразно и в тази си обжалвана част, поради което следва да се остави в сила в същата част. Разноски: Не се присъждат разноски в полза на касатора ДД "ОДОП" П. предвид неоснователността на подадената от него жалба и липсата на данни за осъществена процесуална защита по подадената жалба от другата страна. В полза на касатора Койнарски, се присъждат направени разноски за процесуално представителство и защита съразмерни с материалния интерес на спора по неоснователната жалба на ДД "ОДОП" П. Не се присъждат разноски съразмерно на материалния интерес на спора по подадената от Койнарски касационна жалба, също приета за неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,