Определение № 17 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 60392 от 5.11.2021 г., постановено по настоящото гр.д. № 2524 по описа за 2021 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 39 от 23.03.2021 г., постановено по гр.д. № 49 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Русе по касационната жалба на А. В. И., като същата е осъден да заплати на А. С. С. разноски по повод касационната жалба в размер на 2000.00 лв. С молба от 10.11.2021 г. А. В. И. е поискала да се измени определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, с наведени доводи за прекомерност на присъденото на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата А. С. С. счита, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че молбата е процесуално допустима, като подадена от страна в съдебното производство и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Преценката за прекомерност на възнаграждението се съпоставя не само с минимално определения с оглед цената на иска хонорар, съгласно чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед конкретните обстоятелства по делото и действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК. Настоящият състав намира, че заплатеният от ответника по касационната жалба адвокатски хонорар от 2000.00 лв. за касационното производство не е прекомерен с оглед конкретната фактическата и правна сложност на делото и е съответен на извършените от адвоката процесуални действия по защитата. При отчитане фактическата и правна сложност на делото следва да се вземе сложността на самия правен спор по чл. 108 ЗС, обременен с множество правнорелевантни факти и възражения на ответника, срещу който е предявен иска, включително основани на доводи за действие на правни норми, касаещи реституционен фактически състав и относно условия за кумулативно съединяване на искове. Същевременно процесуалният представител на ответника по касация е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е заявил аргументирано становище, както по допускането на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата и следователно защитната дейност на адвоката по изготвяне на отговора не е била ограничена, а е била пълна по своя обхват. Предвид изложеното искането за изменение на определението в частта за присъдените разноски следва бъде оставено без уважение. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение