Определение № 294 от 12.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 249/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 09.02.2012г. по гр.д.№48/2012г. на АС Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. срещу определение от 18.10.2011г. по гр.д.№24/2010г. на ОС Плевен, с което не се допуска изменение на иска. Жалбоподателят – К., чрез процесуалния си представител, моли да се отмени определението като неправилно и да се уважи направеното искане за изменение на иска. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С молба от 07.10.2011г. К. е поискала от ОС Плевен да допусне изменение на иска й по чл.28 ЗОПДИППД като в петитума се прибави искане за отнемане от А. и И. К. на още два недвижими имоти, наред с първоначално заявените такива за отнемане. С протоколно определение от 18.10.2011г. по гр.д.№24/2010г. ОС Плевен не е допуснал исканото изменение на основание чл.214 ГПК, тъй като това искане по същество представлява предявяване на нов иск, а не изменение на вече предявения такъв. С обжалваното определение от 09.02.2012г. по гр.д.№48/2012г. АС Велико Търново е оставил без разглеждане частна жалба на К. срещу определение, като е приел, че това определение не е от категорията подлежащи на обжалване съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК - не е посочено като такова, подлежащо на обжалване изрично в закона и с него не се слага край на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Въззивният съд правилно е приел, че определението, с което не се допуска изменение на иска по иска по чл.214, ал.1 ГПК, не е категорията на обжалваемите съдебни актове съгласно чл.274, ал.1 ГПК. Правилността му подлежи на проверка при обжалване на решението по съществото на спора. В случая, с първоинстанционното определение е постановен отказ на съда да допусне изменение на иска чрез прибавяне на нов петитум, наред с първоначалния такъв. При тези данни въззивният съд правилно е счел, че не следва да се произнася по същество по частна жалба срещу акт на окръжния съд, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът