Определение № 247 от 31.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2082/2018 г.

Касационният жалбоподател „Додистрой“ ЕООД излага обстоятелства, че с определение № 345 от 4.6.2019 г. по настоящето дело е допуснато до касационно обжалване решение № 20 от 10.4.2018 г. по в.т.д. 334/2017 г. по описа на АС – [населено място], в частта, с която било потвърдено решение № 312 от 28.08.2017 г., постановено по т.д. 498/15 г., по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Доди строй“ ЕООД насрещен иск срещу „Прайм дивелопмънтс ко“ ЕАД за сумата от 10 248,19 лв, стойност на изпълнени и фактурирани СМР по договор за строителство от 05.12.2014 г., удържани като гаранция за недобро изпълнение. Счита, че при определяне на сумата от 10 248,19 лв съдът бил допуснал грешка при изчисленията и моли да се измени в тази част като се посочи правилната сума в размер на 31 661,48 лв и основанието за нейната дължимост. Окръжният съд бил потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която насрещният иск за осъждането на ответника да заплати 51 666,48 лв, дължима по договор за строителство от 05.12.2014 г., е отхвърлен. Били заявили, че по процесния договор има извършени СМР на обща стойност 128 429,80 лв. От тях възложителят ответник бил заплатил сумата от 76 768,32 лв (46 626 лв по банков път и 30 142,32 лв в брой). Посочените от Апелативен съд – [населено място] суми в размер на 18 867,49 лв, получени лично от Н. В. всъщност били получени в брой от дружеството – възложител и тази сума била включена именно в посочената общо получена сумата от 30 142,32 лв, т.е. било налице признание на неизгоден факт, че не са получили общо 30 142,32 лв като в това число и цитираната сума от 18 867,49 лв. Съдът бил пропуснал да отчете последните два РКО на стойност 5 000 лв и 6 274,83 лв. Според молителя спорният въпрос бил плащането на сумата 20 000 лв, получена от трето лице Апостол Н. П., бил решен с постановеното вече определение. Поради това плащанията следвало да се считат в размер на 96 768,32 лв – признато плащане плюс приети доказателства за плащане. Според молителя до касационно обжалване следвало да се допусне претенцията от 31 661,48 лв. Никъде не били въвеждали твърдение, че първоначална претенция от 51 661,48 лв представлява сума удържана като гаранция за недобро изпълнение“. По договор гаранционната сума била 5 % от стойността на СМР, т.е. 6 421,49 лв – 128 429,80 х 5 %. В общата сума от 51 661,48 лв била включена сумата от 6 421,49 лв. Гаранционният срок бил изтекъл по време на висящността на спора. Не било ясно как ВКС стигнал до извода за допускане до касация на сумата 10 248,19 лв. Моли да се измени определението и да се допусне до касация за сумата от 31 661,48 лв. Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: С определение № 345 от 04.06.2019 г. по т.д. 2082/2018 г., Върховен касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение е допуснал до касационно обжалване решение № 20 от 10.04.2018 г. по в.т.д.№ 334/2017 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №31 от 28.08.2017 г. по т.д.№498/2015 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Додистрой” ЕООД срещу „Прайм девелопмънтс Ко” ЕАД насрещен иск за сумата от 10 248.19 лв., стойност на изпълнени и фактурирани СМР по договор за строителство от 05.12.2014 г., удържани като гаранция за добро изпълнение. Не е допуснато касационно обжалване на решението в частта му, с която е потвърдено решение № 31 от 28.08.2017 г. по т.д.№498/2015 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Додистрой” ЕООД срещу „Прайм девелопмънтс Ко” ЕАД насрещен иск за разликата над сумата от сумата от 10 248.19 лв. до пълния предявен размер от 51 661.48 лв., стойност на изпълнени и фактурирани СМР по договор за строителство от 05.12.2014 г. Оставена е без разглеждане касационната жалба на „Доди строй“ ЕООД срещу решението в частта относно сумата 5 240 лв – обезщетение за некачествено изпълнение. С оглед тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че искането на основание чл. 253 от ГПК не може да бъде уважено. Нормата на чл. 253 от ГПК е приложима само досежно актове на съда, които не слагат край на производството вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението, постановено на основание чл. 288 от ГПК има за предмет произнасяне на съда по допустимостта за обжалване на въззивното решение. С това определение се слага край на делото чл. 296,т. 3, пр. 1 от ГПК. Следователно това определение е неоттегляемо и съдът не може да го отмени или измени при предпоставките на чл. 253 от ГПК. Също така законодателят не е предвидил неговата обжалваемост и това е основание да се приеме, че не може да се оттегля или изменя от съда, който го е постановил. Искането на „Додистрой“ ЕООД е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение