Определение № 50056 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 171/2022 г.

Подадена е молба от „Фактор-Ф 2013“ ЕООД, [населено място], общ. Елин Пелин за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50005 от 11.01.2023г. в частта за разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 1 500 лв. Ответникът по молбата – „Фул Дистрибюшън“ ЕООД, [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата предвид липсата на представен списък по чл. 80 ГПК по съображения в писмен отговор от 21.02.2023 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба „Фактор-Ф 2013“ ЕООД за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е заявено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Уговарянето на възнаграждението и заплащането му в брой се установява от представения с искане вх. № 21305 от 25.01.2021 г. договор за правна помощ № 0933739 от 16.10.2021 г. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за липса на списък по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимостта на молбата за изменение на решението/определението в частта за разноските, но не и за неговото допълване, каквато именно е настоящата хипотеза. Друг е въпросът, че в случая такъв списък по делото съществува – инкорпориран е в самия отговор на касационната жалба, в който изрично е посочено, че заявеното в него искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. следва „да се счита като списък по смисъла на чл. 80 ГПК“. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК