Определение № 344 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4311/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4635/20.03.2013г. подадена от Д. С. И. от [населено място] срещу определение № 563 от 1.03.2013г. по ч.гр.д. № 375/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същата жалбоподателка, насочена срещу протоколни определения на Бургаски районен съд от съдебно заседание на 17.01.2013г. по гр.д. № 3083/2011г. При извършената проверка на редовността на жалбата Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., установи следното: Заедно с частната жалба на 20.03.2013г. Д. И. е депозирала и молба за предоставяне на правна помощ. След дадени двукратни указания за представяне на доказателства за имуществено, здравословно състояние, трудова заетост и др., посочени в чл. 83, ал.2 ГПК, съдът е оставил без уважение искането за правна помощ и освобождаване от държавна такса. Със същия акт - определение № 3330 от 19.06.2013г. съдът е оставил без движение частната касационна жалба срещу определение № 563/01.03.2013г. с подробни указания за посочване на касационни основания и на основания за допускане на касационно обжалване, за приподписване от адвокат и внасяне на държавна такса. Няма данни на молителката да е връчено съобщение за това определение в двете му части - едната от които подлежи на обжалване, а по другата следва да се изпълнят указанията на съда. С писмо от 21.06.2013г. в отговор на исканията на молителката съдът е я уведомил за хода на делото и изпратил копие от постановеното определение на 19.06.2013г., което писмо тя признава, че е получила на 28.06.2013г. След образуване на настоящето производство са постъпили нови „частни жалби” вх.№ 10909 и вх.№ 10910 от 05.07.2013г., както и вх.№ 11462/15.07.2013г. Първата жалба според заглавната й част е свързана с жалбата за бавност /по която е образувано ч.гр.д. № 4312/2013г. на ІІг.о. на ВКС/, втората е за отмяна на влезли в сила актове - разпореждане от 27.05.2013г. и определение № 3330 от 19.06.2013г., а третата е свързана с втората. При горните констатации е видно, че въззивният съд не е приключил администрирането на подадената частна жалба и същата е изпратена преждевременно на настоящата инстанция. За да бъде разгледана частната жалба е необходимо производството по молбата за предоставяне на правна помощ, поискана във връзка със същата частна жалба, да приключи с влязъл в сила съдебен акт. Във връзка с това следва да се прецени дали някоя от постъпилите след образуване на настоящето производство частни жалби е насочена срещу отказа за правна помощ. Същевременно, след като на страната са дадени указания за отстраняване нередовности на частната жалба, то в компетентност на администриращия жалбата съд е да прецени дали те са изпълнени и ако не са - да постанови връщане на жалбата - чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 262 ГПК. Тук следва да се отбележи, че подадената от Д. И. частна жалба срещу определението от 01.03.2013г. е такава по чл. 274, ал.2 ГПК - насочена е срещу определение на въззивния съд, с което се прегражда производството по нейна частна жалба като тя се оставя без разглеждане, а не е такава по чл. 274, ал.3 ГПК, с която се потвърждава преграждащ акт на първата инстанция или се дава разрешение по същество на друго производство. Поради това, след връщане на делото, е необходимо да бъдат коригирани дадените указания относно нередовностите на частната жалба. Поради изложеното настоящето производство следва да бъде прекратено като преждевременно образувано и делото върнато на Бургаски окръжен съд за извършване следващите се действия по администриране на частната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.