Определение № 41 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 25/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД със седалище на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Л. М. от ВТАК срещу определение № 60284 от 27.10.21 г, постановено по гр.дело № 1204/2020 г на ВКС, Трето ГО, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на обратен изпълнителен лист за сумите 597, 50 лв и 1855, 51 лв. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искането бъде уважено, като в полза на жалбоподателя бъде издаден обратен изпълнителен лист за посочените суми. Ответникът по молбата Д. Щ. К. оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.П. М..Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че видно от удостоверение от 2.6.21 г по изп.дело № 67/20 г, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 506/2019 на Варненски апелативен съд е събрана сума в размер на 42 935, 90 лв. С решение № 198/12.3.21 г, поправено с решение № 136/28.4.2021 г, постановени по гр.дело № 1204/20 е отменено въззивното решение на Апелативен съд-Варна в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на Д. К. неустойка в размер над сумата 18 390 лв до сумата 38 510 лв и в тази част искът е отхвърлен като неоснователен.Прието е, че с отмяна на въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, отпада и основанието, на което в изпълнителното производство от частния жалбоподател е събрана сумата 1401, 58 лв, представляваща разлика между платената по изп.дело такса по т.26 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ и действително дължимата.За платеното адвокатско възнаграждение в размер на 597, 50 лв-разлика между платеното и дължимото такова в изпълнителното производство обаче не е отпаднало основанието за неговото заплащане.То е платено за предоставяне на адвокатска защита по изпълнителното дело.Не е отпадвало и основанието за заплащане на сумата 1855, 51 лв, представляваща законна лихва върху подлежащата на връщане сума в размер на 20 120 лв, тъй като плащането за законна лихва не е установено по основание и размер.Сумата 1855, 51 лв не е неоснователно платена, поради което за нея не следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Върховният касационен съд, Четвърто ГО, намира следното: Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.3, изр. второ ГПК /в редакцията до 31.10.2017 г./ ако искът, по който е постановено решение, ползващо се с предварително изпълнение, бъде отхвърлен, в полза на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.Ако в резултат на касационното обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение. По този начин е улеснена защитата срещу кредитор, който в действителност няма вземане. Длъжникът е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист.В този смисъл е т.6 от ТР № 4/19 г по т.д. № 4/2017 г на ОСГТК на ВКС. При отмяната на решение, по което е постановено предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се издаде обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така и за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на изпълнителното производство. Настоящият състав на ВКС споделя практиката, съгласно която и с оглед на настоящата правна уредба, при издаване на обратен изпълнителен лист по отношение на събрани суми лихвите върху тях не следва да бъдат присъждани. На първо място това следва от нормата на чл. 245, ал. 3 ГПК, която очертава кръга на имуществата, за които може да се издаде обратен изпълнителен лист, като изрично посочва само сумите, събрани въз основа на принудителното изпълнение, и разноските пред съдебния изпълнител, без обаче да посочва лихви. От гледна точка на материалното правоотношение вземане за лихва ще възникне едва от момента на изпращане на покана за заплащане на сумите по изпълнението и при липса на подобно вземане не е възможно компетентния съд да го удостовери в обратния изпълнителен лист.Същият цели да отстрани възникналото неоснователно обогатяване на една от страните по материалноправно отношение. Възможността да бъде издаден обратен изпълнителен лист е облекчение за обеднялата страна, на която не се налага водене на исков процес за възстановяване на отнетото ѝ. В този смисъл обратният изпълнителен лист има най – вече възстановителна функция.Напротив, законната лихва по чл. 86, ал. 1 има характера на парично обезщетение. Тъй като неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, в чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установено задължение на длъжника да заплати обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. [39] Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. Целта на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не е възстановителна, а обезщетителна. Поради това чрез обратния изпълнителен лист съдът може единствено да разпореди на длъжника да се върне недължимо платеното, но не и да му присъжда и обезщетение за забава в размер на законната лихва.Поради това обжалваното определение в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Същото следва да бъде потвърдено и в останалата част, тъй като както правилно е приел съставът на ВКС не е отпаднало основанието за заплащане на платеното адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО