Определение № 2867 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба на И. Б. Ц., чрез адв. Н. Русинов, против определение № 2134 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 544/2025 г. на Административен съд – Кюстендил (АС – Кюстендил). С обжалваното определение АС – Кюстендил е спрял производството по делото до приключване на производството по дело № С–676/25 на Съда на Европейския съюз. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че не е налице основание за спиране на производството, тъй като спорът не попада в предмета на преюдициалното запитване. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, изразява становище за законосъобразност на оспореното определение и иска да бъде потвърдено от касационната инстанция. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба И. Б. Ц. срещу отказ от 10.11.2025 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да предостави копие от договор за кредит № 5633692, сключен между „Вива Кредит“ АД и И. Б. Ц., цедиран на ответника, ведно със съпътстващи договора документи (погасителен план, анекс). В отговора на администратора на лични данни е посочено, че всички договорни правоотношения с жалбоподателката са прекратени, като дружеството само съхранява лични данни ограничено до минимално необходимия вид и обем. С писмена молба вх. № 4340/09.12.2025 г. ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е поискал, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК (евентуално чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 631 ГПК) да се спре административното производство по адм. дело № 544/2025 г. на АС – Кюстендил поради отправено преюдициално запитване от АС – Варна с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. докато Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе по образуваното дело № С-676/25. С оспореното определение АС – Кюстендил е приел, че е налице хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на производството по делото. Изложил е съображения, че въпросите по преюдициалното запитване са пряко относими към процесния спор и обуславящи за изхода му, тъй като касаят приложението на разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Поради това е приел, че са налице процесуалните предпоставки на нормата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, на чието основание е спрял производството по делото до приключване на производството по дело № С-676/2025 г. на СЕС. Определението е правилно. Правилно е преценката на първоинстанционния съд, че поставените въпроси по преюдициалното запитване, отправено с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. д. № 1643/2025 г. от Административен съд – Варна, са относими към предмета на производството. Спорните въпроси са свързани с правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите се съхраняват за целите на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Съгласно член 12, параграф 1 ОРЗД, независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни. Спорен е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора или последният следва да предостави същите в цялост. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело и по-точно по т. 3 от цитираното определение на съда. Решението на Съда на ЕС по въпроса: „Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?“ е релевантно към казуса за упражняване на правата на субекта на данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни и носителите на информация за същите. Предвид изложеното, поставените въпроси в преюдициалното питане са относими към спорния предмет по делото и съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на ЕС с окончателен акт по дело № С-676/25. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение