Определение № 189 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 818/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 69 337/06.12.2021 година, подадена от А. В. В., против определение № 60 312/12.11.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3972/2021 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от А. В. В. молба с вх. № 8633/10.05.2021 година за отмяна на влязлото в сила решение № 360/18.02.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 3216/2020 година, като е прекратено производството по гр. д. 3972/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна. Ответникът по частната жалба СУ „Св. К. Охридски“ населено място е подал отговор на същата с вх. № 1882/28.02.2022 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Останалите страни в производството не са изразили становище по подадената от А. В. В. частна жалба с вх. № 69 337/02.12.2021 година. А. В. В. е бил уведомен за обжалваното определение на 25.11.2021 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 69 337/06.12.2021 година, като е подадена по пощата на 02.12.2021 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че производството пред него е било образувано по подадена от А. В. В. молба с вх. № 8633/10.05.2021 година за отмяна на влязлото в сила решение № 360/18.02.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 3216/2020 година, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Това решение било постановено в производство по чл. 435 от ГПК по обжалване на действията на С. К.-Д.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписана с рег. № 718 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, като жалбата на третото лице в изпълнителното производство СУ „Св. К. Охридски“ населено място била уважена и А. В. В., И. Х. С., Р. Д. А., Я. Я. А., И. Я. С. и М. Я. Т. били осъдени за разноски. Поради това съдебният състав намирал, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно приетото с т. 3 от ТР № 31.03.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежали на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Прието било, че отмяната по Глава 24 от ГПК не била способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определяла и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор, което изключвало решенията по чл. 437 от ГПК от обсега на отмяната. Поради това решение № 360/18.02.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 3216/2020 година като постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежало на отмяна и подадената молба зае това следвало да се остави без разглеждане Настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о., намира, че обжалваното определение № 60 312/12.11.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3972/2021 година е правилно. Съгласно даденото с т. 3 от ТР № 31.03.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. По силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ това тълкуване е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това както съдебния състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановил обжалваното определение, така и настоящия съдебен състав на ВКС, ГК, ІV г. о. могат да не се съобразят с него, а от същото произтича недопустимостта на подадената от А. В. В. молба за отмяна на решение № 360/18.02.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 3216/2020 година. Неоснователно е изложеното от В. в частната му жалба, че съдът не следва да се съобразява с даденото с цитираното ТР тълкуване и да не прилага разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК, тъй като противоречали на разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС. От една страна неприлагането на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК би довело до възможност за инстанционен контрол на съдебните решения постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, което пък изключва отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК, преди изчерпването на този контрол и влизането на решението в сила. От друга страна съгласно чл. 47 от ХОПЕС всеки има право, когато твърди, че негови права на нарушени спора за това да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Разпоредбата задължава държавата на осигури условията за упражняване на това право от частните правни субекти, но не предвижда изрично изискване за процесуален ред, по който да бъде разгледан спора, за това дали постановения от съда акт подлежи на обжалване и броя на съдебните инстанции, които трябва да се произнесат по спора. Разрешаването на тези въпроси е предоставено на съответните държави, а конкретните изисквания на чл. 47 от ХОПЕС са за това да се осигури разглеждането на спора от съд, който да отговаря на въведените с разпоредбата изисквания-да е предварително създаден със закон, да е безпристрастен и независим. Изискванията по отношение на производството е то да е публично и справедливо, както и да се проведе в разумен срок. Разпоредбата обаче не гарантира правото на жалба срещу съдебното решение пред по-горен съд, а също така и възможността да се ползват извънредни средства за контрол на влезли в сила съдебни решения. Предвид на това спорът между страните може да бъде разгледан само на една съдебна инстанция и да няма възможност да бъде ползвано извънредно средство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение (какво е в настоящия случай). С частната си жалба В. е направил искане да бъде направено преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1) Чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС и чл. 47 от ХОПЕС, а също така и принципът на правна сигурност и принципа на оправданите правни очаквания допускат ли национална правна уредба като разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК, като в състава на съда докладчик по делото е младши съдия и нарушава ли тази разпоредба правото на справедлив съдебен процес? 2) Чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС и чл. 47 от ХОПЕС, а също така и принципът на правна сигурност и принципа на оправданите правни очаквания допускат ли съдебна практика, съгласно която едноинстанционно съдебно производство е без право на отмяна на крайния акт на съда, включително и по реда на извънредните способи за защита, както и освобождаване на държавен орган (по смисъла на правото на ЕС) от заплащане на държавни такси по делата и задължението на насрещните страни да заплащат държавни такси и съдебни разноски, включително при уважаване на жалбата нарушава ли правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес? Преюдициално запитване може да бъде направено ако отговорът на поставените въпроси би бил от значение за правилното разрешаване на спора. В случая това не е налице по отношение на първия от въпросите, тъй като разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК няма каквото и да е отношение към извънредното производство по отмяна. Въпросът би бил от значение за спора в случай, че беше подадена въззивна жалба срещу решението на съда по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, тъй като именно разглеждането на такава жалба би се препятствало от правилото на чл. 437, ал. 4 от ГПК. Отмяната е извънреден способ за контрол на влезли в сила решения, като в случая (освен по посоченото по-горе основание) би била недопустима и поради това, че решението няма да е влязло в сила, ако не се прилага правилото на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Поради това искането да бъде направено преюдициално запитване по този въпрос трябва да бъде оставено без уважение. Това важи и по отношение на втория въпрос, който по съществото си съдържа два подвъпроса), тъй като в случая тези въпроси за уредени със законови разпоредби, а не посредством съдебната практика. От всичко горепосочено следва, че подадената от А. В. В. против определение № 60 312/12.11.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3972/2021 година, частна жалба с вх. № 69 337/02.12.2021 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото А. В. В. ще трябва да заплати на СУ „Св. К. Охридски“ населено място сумата от 1200.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.