Решение № 14986 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2014 г.

Решение № 14986 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Велико Търново против решение № 195/9.04.2014 г. по адм д. № 764/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При приемане на процесното решение общинският съвет е длъжен да извърши проверка дали са налице предпоставките на закона съобразно направеното искане. От представените доказателства не се установява идентичност между претендираните имоти и имотите, посочени в решение № 35/21.08.2009 г. на Общинска комисия "Земеделие" - гр. Велико Търново и съдебно решение № 930/7.11.2008 г. по гр. д. № 1350/2008 г. на ВТРС. Към съдебното решение няма приложена скица. При установеното несъответствие между искането на общинската служба и съдебното решение, общинският съвет би постановил незаконосъобразно решение, предоставяйки имотите. Предвид тези съображения иска да бъде отменено решението и бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Станимир Стефанов Радков, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от неговия процесуален представител адв. Нина Илиева, оспорва изложените доводи. Твърди, че обжалваното решение е без всякакви мотиви и не е било обсъдено в съответните постоянни комисии. Прието е в нарушение на закона и правилно е отменено от съда. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При наличие на влязло в сила решение № 930/7.11.2008 г. по гр. д. № 1350/2008 г. на ВТРС, с което е признато за установено, че наследниците на Стефан Радков Стефанов имат право да възстановят собствеността си върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. В. Търново, м. "Катуните" с площ от 5 дка, са били налице изискуемите предпоставки Общинският съвет да уважи искането и се произнесе с решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на решение на Общински съвет - Велико Търново по т. 13 от протокол № 50/25.07.2013 г., с което е отказано предоставяне на земеделски земи по направено искане от Общинска служба "Земеделие" В. Търново, отправено до кмета на община Велико Търново. Съдът е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на ОбС -В. Търново за ново произнасяне съобразно изложените в решението мотиви. Приел е, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това че в него липсват фактически и правни основания за издаването му. Решението е прието в нарушение на материалния закон. След като пред общинския съвет е представено решение, с което е признато за установено правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в полза на наследници на Стефан Радков Стефанов и предвид мотивираното искане на началника на ОСЗ - В. Търново с посочени земи от списъка по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, са налице всички изискуеми по закон предпоставки, общинският съвет да уважи искането и да се произнесе с решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имоти в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Съдът е преценил всички представени доказателства и изложените мотиви съответстват на изяснената фактическа обстановка и приложимия материален закон. Фактите по делото не са спорни. С решение № 930/7.11.2008 г. по гр. д. № 1350/2008 г. на ВТРС е признато за установено, че наследниците на Стефан Радков Стефанов имат право да възстановят собствеността си върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. В. Търново, м. "Катуните" с площ от 5 дка. Възстановяването на собствеността е постановено при условията на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - в нови реални граници с план за земеразделяне. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, става общинска собственост. Съгласно чл. 45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ след постановяване на съдебното решение, се подава искане до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в два екземпляра, за издаване на решение за възстановяване на правото на собственост. Всички тези изсквания е спазил Станимир Радков, който е представил изискуемите документи пред ОбСЗ - В. Търново. В съдебното решение е уточнено местонахождението на имотите, подлежащи на възстановяване, с посочването на местността им. Поради това към искането си Общинска служба "Земеделие" е приложила четири скици относно имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които представляват скица-проект по смисъла на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Правилно административният съд е приел, че с това са били изпълнени предпоставките на закона, за да бъде постановено решението по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че към изпратеното до него искане от общинската служба не е имало представени скици. Вярно е, че Общинският съвет следва да прецени дали са налице предпоставките на закона, но в случая поради липсата на мотиви в решението му не е ясно липсата на кои предпоставки са обосновали приетия отказ. Подробният анализ на съда на представените по делото доказателства установява наличието на тези предпоставки и правото на Станимир Радков да бъде уважена молбата му. Предвид изхода на спора, направеното искане от касационния жалбоподател за заплащане на адвокатско възнаграждение от 600 лв., е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,