Определение № 811 от 23.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3674/2023 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. И. А. за отмяна на влязло в сила решение № 20028136 /07.04.2022 г. по гр.д. № 15504 /2020 г. на Софийски районен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С решението, чиято отмяна се иска, са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу молителя В. А. по чл.422, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Признато е за установено, че ответникът В. А. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД парични суми – главница и лихви за топлоснабден имот: Молбата е основана на твърдения, че В. И. А. е призован по делото незаконосъобразно по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на съобщение, въпреки че В. А. не е български гражданин от 2001 г. и от тогава няма постоянно местопребиваване в Р. България, което е известно на „Топлофикация София“ ЕАД по друго дело и че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4. ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Топлофикация София не е подала писмен отговор. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: решението, чието отмяна се иска, не е обжалвано и е влязло в сила на 06.05.2022 г., видно от отбелязването в него (л.115); съдебното решение подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК; молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.5. ГПК; молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението. Воден от изложеното съдът