Определение № 8092 от 22.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба подадена от адвокат М. Тодорова, в качеството й на процесуален представител на З. М. Г., срещу Разпореждане (с характер на определение) №849 от 16.05.2025 г. по входящ номер № 1154 от 16.04.2025 г. по адм. дело №132/2025 г. на Административен съд – Добрич, с което се отхвърля искане с вх. № 1154/16.04.2025 г. за допълване на Определение № 567/04.04.2025 г. по делото, в частта за разноските, като се начисли и дължимия данък добавена стойност (ДДС) върху присъденото адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и допълване на Определение № 567/04.04.2025 г., постановено по делото, като се уточни, че присъденото адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева (шестстотин лева) е без ДДС и към него се дължи 20 % ДДС, поради което определението следва да се измени като се присъди обща сума в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, включваща възнаграждение и ДДС. Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез юрисконсулт Х. Дончев, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Определение № 567 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело №132/2025 г. на Административен съд – Добрич, съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на оспорения административен акт, като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е присъдил в полза на адвокат М. Тодорова разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева) за осъществено процесуално представителство. С молба от 16.04.2025 г. адвокат М. Тодорова е направила искане за изменение на прекратителното определение в частта му за разноските, като е претендирала към вече присъдената сума от 600 лева (шестстотин лева) да се начисли и дължимият ДДС. При постановяване на разпореждането си, съдът е изложил съображения, че в случая към жалбата са представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно, от които се установява договорена правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Изложени са съображения, че при осъждането на НЕЛК за разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева), съдът е преценил сумата да не е прекомерна за ответната страна. Посочено е, че след като не е упоменато изрично, че сумата от 600 лева (шестстотин лева) е без ДДС, следва да се разбира, че същата включва и ДДС. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В съответствие с новелата на чл. 143, ал.2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38. ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат. Правните услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата представляват възмездна доставка - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС. Съгласно параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Съдържащата се в § 2а на Наредба № 1/2004 г. правна уредба кореспондира с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, съгласно която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (в този смисъл: Определение № 109/18.02.2016 г. по ч. т. д. № 1983/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 279 от 29.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1380/2021 г., II т. о. Определение № 1858 от 14.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 608/2025 г., I г. о., ГК; Определение № 3297 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2018 г., V о., Определение № 10767 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2018 г., VII о.). По същия начин се формира и окончателният размер на адвокатското възнаграждение в случаите на предоставена услуга от адвокат, регистриран по ЗДДС. В тези случаи, върху адвокатското възнаграждение се начислява ДДС, а начисленият данък представлява неразделна част от възнаграждението, което клиентът дължи на адвоката. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално представителство и защита по водено от или срещу клиента дело, цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. В конкретния случай, определеният от съда размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева (шестстотин лева) съответства на установеното предписание в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, във връзка с §1, т. 7 от ДР на АПК – 500 лева (петстотин лева), към която сума изчисленият размер на 20 % ДДС възлиза на 100 лева (сто лева). По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното разпореждане (с характер на определение) е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,