Определение № 426 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 432/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК Н. Т. М. е подал частна жалба срещу определение № 261 от 8.07.2011 г., постановено по гр.д. № 535 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, подадената от него и Т. И. М. молба за отмяна на влезлите в сила решение № 502 от 18.01.2008 г. по гр.д.970 от 2007 г. на Софийски окръжен съд, решение № 700 от 6.10.2009 г. по гр.д. № 1433 от 2008 г. на ВКС и решение № 412 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 407 на ВКС. В частната жалба подържа неправилност на определението и излага съображения по основателността на молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК и чл.303, ал.1, т.2 ГПК, която е оставена без разглеждане. Ответникът Т. Л. П. не е подал отговор по частната жалба. Отговор не е постъпил и от Т. И. М., който е молител в производството по отмяна. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение е оставена без разглеждане молбата на частният жалбоподател за отмяна на влезлите в сила решение № 502 от 18.01.2008 г. по гр.д.970 от 2007 г. на Софийски окръжен съд, решение № 700 от 6.10.2009 г. по гр.д. № 1433 от 2008 г. на ВКС и решение № 412 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 407 на ВКС защото е намерено, че е изтекъл преклузивния срок по чл.305, ал.1 т.1 ГПК, тъй като твърдените в молбата обстоятелства са съществували по време на разглеждането на съдебното производство. В определението отделно и посочено и защо тази молба не би била основателна дори ако беше подадена в сроковете предвидени в посочения текст. Аргументите, които са изложени се споделят и от настоящия съдебен състав. Представеният с частната жалба протокол № 49 от 26.10.2070 г. не е бил приложен към молбата за отмяна, поради което съдът не се е занимал с неговото съдържание. От друга страна той е бил с адресат молителя Т. М. и ако лицето беше положило грижа за добро водене на процеса, то този документ е следвало да бъде представен в хода на съдебното дирене в първата и във въззивната инстанции. Останалите документи са съществували по време на разглеждането на делото, поради което не обективират нови обстоятелства и не представляват нови доказателствата. Основателно е посочено, че не е налице и хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Оплакванията за неистинност на заключението на вещото лице не могат да се въведат директно в производството по отмяна на решението, а следва това обстоятелство да бъде установено преди това по надлежния ред- с присъда или с друго съдебно решение. Молбата за отмяна е извънинстанционен способ за проверка на неправилните решение само и единствено когато са налице изрично изброените условия в разпоредбата на чл.303 ГПК. Тези условия не могат да се тълкуват разширително и в това производство не могат да се разглеждат други доводи за неправилност на влезлите в сила съдебни актове. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,