Определение № 3362 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2024 г.
ВАСПетчленен състав - I колегия20.03.2024 г.докладчик Таня Дамянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12425/13.12.2023г., постановено по административно дело № 11305/2023г. на Върховния административен съд. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по глава ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на С. Тодоров от град Плевен срещу определение № 12425/13.12.2023г., постановено по административно дело № 11305/2023г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без разглеждане искането на С. Тодоров за обявяване на нищожност поради противоречие със закона и научна необоснованост на Наредба на МЗ по ЗЗ и Регламент за безсрочност на психичните заболявания в РБ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба- министерството на здравеопазването, не заявява становище по нея. Върховният административен съд, първи петчленен състав на Първа колегия, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена срещу определение, което подлежи на обжалване; от лице, за което постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по административно дело № 11305/2023г. е образувано по искане за обявяване на нищожност поради противоречие със закона и научна необоснованост на Наредба… на МЗ по ЗЗ и регламент на „безсрочност“ на психичните заболявания в РБ. С разпореждане от 06.11.2023г. заместник-председателят на Върховния административен съд- първа колегия, е оставил без движение жалбата и на жалбоподателя е указано в седмодневен срок от съобщаването да посочи конкретния акт, който обжалва с неговото наименование, номер и дата; дали го обжалва в цялост или в отделни негови части; да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, какви са конкретните му пороци, както и на кои актове от по-висока степен противоречи. Разпореждането е изпратено на посочения от жалбоподателя електронен адрес на 07.11.2023г. На 14.11.2023г. е постъпило „уточнение и искане по АПК“, с което жалбоподателят е направил искане да му бъде издадена административна справка от АО МЗ за нуждите на делото, а именно да му бъде даден отговор на въпроса кой техен нормативен акт определя реда за съхраняване на информацията за безсрочността на психичните заболявания по изисквани от съд справки за установени психични заболявания и кой има физически достъп за изготвяне на тази чувствителна информация за гражданите. Първоинстанционният съд е приел, че в констатираните в жалбата нередности не са отстранени в дадения срок. Поради това и на основание чл.158, ал.3 във връзка с чл.196 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Постановеното определение е съобщено на жалбоподателя по предвидения от АПК ред и на посочения от него електронен адрес на 14.02.2024г. Жалбата срещу това определение е депозирана по електронен път на 21.02.2024г. Определението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Действително депозираната от Тодоров жалба срещу "Наредба... на МЗ по ЗЗ" е напълно неясна и не отговаря на изискванията на АПК, тъй като в нея не е посочен нито актът, който се обжалва, нито в какво се състоят неговите пороци. На жалбоподателя е даден срок, в който да отстрани допуснатите нередности като в разпореждането му е указано изрично, че при неотстраняването им производството по делото ще бъде прекратено. След като в дадения от съда срок жалбоподателят не е посочил нито акта, който обжалва, нито в какво се състоят неговите пороци, е налице предпоставката на чл.158, ал.3 във връзка с чл.196 от АПК за оставяне на оспорването без разглеждане. Дори и с изложените в частната жалба съображения и цитати от Конституцията на Република България не се внася яснота нито относно нормативния акт, който се оспорва, нито в какво се състои неговата порочност. Поради това съдът приема, че оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, І колегия, І петчленен състав