Определение № 56 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 309/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е частна жалба на А. Б. М. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 311 от 31.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 3974/ 2020 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от А. М. частна жалба срещу определение на Върховен касационен съд, ІII-то гражданско отделение № 423 от 29.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2845/ 2020 г. Прието е в обжалвания акт, че определението от 29.10.2020 г., с което друг състав на Върховния касационен съд е отхвърлил искане за отвод и не е допуснал касационно обжалване на прекратително определение на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 2293/ 2020 г., не подлежи на следващ инстанционен контрол. Жалбоподателката поддържа, че е имало основание съдиите, разгледали частната й жалба, да се отведат и че като не сторили това нарушили принципите на законността и достъп до правосъдие. Излага и доводи за разпределяне на делата, по които други състави на Върховния касационен съд са постановили актове по нейни жалби, в нарушение на принципа на случайния подбор. Твърди още, че съдът упражнявал правото да провери допустимостта на жалбите й в полза на недобросъвестните ответници и че оставяйки жалбите й без разглеждане я лишавал от право на защита в триинстанционно производство. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на другия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него или то, както и актовете на предходните инстанции, да бъдат прогласени за нищожни поради постановяването им в нарушение на чл.9 ал.1 ЗСВ вр. чл.22 ал.1 т.6 ГПК. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Не съществува съмнение за валидността на обжалвания акт. Той е постановен в рамките на правораздавателната компетентност на съда, в надлежния му състав и в изискуемата форма, разбираемо мотивиран. Затова неоснователно е искането на жалбоподателката за обявяването на този акт за нищожен. Той е и законосъобразен. За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по ч.гр.д.№3974/ 2020 г. приел, че ГПК не предвижда възможност определението на съда, с което се отхвърля искане за отвод, да бъде обект на самостоятелна инстанционна проверка. Това определение нито било преграждащо, нито законът допускал изрично възможността да бъде обжалвано самостоятелно. Такава възможност не съществувала и по отношение на определението, с което състав на ВКС не допуска касационно обжалване на въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение за прекратяване на производството по предявен иск. С такова определение ВКС не давал конкретно разрешение на материален или процесуален спор между страните по делото, а осъществявал предварителен етап от касационното производство с цел проверка налице ли са предпоставките обжалвания пред него преграждащ въззивен акт да бъде разгледан от трета инстанция. Възможност за обжалване на определението, с което се установява отсъствието на тези предпоставки, също не била предвидена в процесуалния закон. Съображенията са правилни. Не всички определения, които съдът постановява в исковото производство, подлежат на самостоятелно обжалване. Съгласно уредбата в процесуалния закон, на такова обжалване подлежат само определенията, които преграждат развитието на производството или които самият закон урежда изрично като обжалваеми /чл.274 ал.1 ГПК/. Определението, с което съдът отхвърля искане за отвод, не е преграждащо, тъй като не препятства пътя на искова защита пред сезирания съд. От друга страна законът не предвижда изрично възможност за самостоятелното му обжалване, което означава, че проверката на неговата законосъобразност може да бъде извършена само заедно с проверката на акта, с който се слага край на производството по делото. Подадена срещу такова определение частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Не подлежи на разглеждане по същество и частна жалба, подадена срещу определение на Върховния касационен съд, с което при условията на чл.274 ал.3 ГПК касационната инстанция се произнася отрицателно по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на преграждащо определение. Щом касационното обжалване не е допуснато, обжалваното въззивно определение влиза в сила (арг. чл.296 т.3 пр.1 ГПК). С това възможността за последващ инстанционен контрол е изчерпана, тъй като в рамките на трите възможни в гражданското съдопроизводство инстанции е проверено налице ли са били предпоставките за преграждане на развитието на производството. В обжалваното определение е прието същото, поради което няма основание то да бъде отменено. Останалите доводи и искания на жалбоподателката са неотносими. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК Върховният касационен съд в друг състав проверява единствено законосъобразността на изводите на предходния състав, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на акт по същество. Следващият състав не може да проверява законосъобразността на обжалвания пред предходния състав акт, нито на други актове постановени в хода на производството. По изложените съображения съдът