Определение № 1649 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1077/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от А. К. Б. – синдик на „Тома Строй“ ЕООД (н.), срещу определение № 56/15.03.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 43/2024 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, І граждански и търговски с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 260178/13.02.2024 г., предявена от синдик на „Тома Строй“ ЕООД (н.) срещу определение № 260016/01.02.2024 г., постановено по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС-Плевен, с което е отхвърлена молба с правно основание чл. 717, ал. 2 ТЗ на синдика да бъде дадено разрешение от съда по несъстоятелността за осребряване на активите от масата на несъстоятелността на длъжника „Тома Строй“ ЕООД (н.), описани в т. 3 от молбата „като цяло“ – по реда на чл. 717 и сл. ТЗ, в съответствие с взетите решения на съвета на кредиторите, проведено на 07.09.2023 г. при начална цена на първия търг по чл. 717в ТЗ в размер на 5710285 лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с процесуалния закон – тъй като обжалваното определение, постановено от съда по несъстоятелността, е преграждащо, то подлежи на инстанционен контрол при процесуалните предпоставки, уредени чл. 613а, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение Апелативен съд-Велико Търново е счел за недопустима частната жалба срещу определението на съда по несъстоятелността, с което е отхвърлена молбата по чл. 717, ал. 2 ТЗ да бъде дадено разрешение за осребряване на активите от масата на несъстоятелността на длъжника „Тома Строй“ ЕООД (н.), описани в т. 3 от молбата „като цяло“ и по реда на чл. 717 и сл. ТЗ в съответствие с взетите решения от събранието на кредиторите, проведено на 07.09.2023 г., при начална цена на първия търг по чл. 717в ТЗ в размер на 5710285 лв., тъй като въззивният съд е достигнал до правното съждение, че обжалваното определение на съда по несъстоятелността не е измежду изчерпателно изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, които подлежат на инстанционен контрол с частна жалба. Изяснил е, че, макар съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ извън случаите по чл. 613а, ал. 1 ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност да подлежат на обжалване само пред апелативния съд по съответния ред на ГПК, нормата на чл. 613, ал. 3 ТЗ не обхваща всички решения и определения в производството по несъстоятелност, а изрично определя реда, по който се осъществява двуинстанционното разглеждане на актовете на съда по несъстоятелност, съобразно който се определят и критериите за обжалваемост на определенията по реда на частното производство. Въз основа на тези правни съображения въззивният съд е достигнал до правния извод, че по смисъла на чл. 613а, ал. 3 ТЗ на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които отговорят на общите критерии за инстанционен контрол – по чл. 274, ал. 1 ГПК, а именно тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или чието обжалване е изрично предвидено в закона. Съобразявайки обстоятелството, че определението по чл. 717, ал. 2 ТЗ е акт на безспорна съдебна администрация, което не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, апелативният съд е приел, че то не подлежи на инстанционен контрол с частна жалба. В този смисъл, отказът да бъде осъществена проданта на определена вещ не обвързва съда по несъстоятелността, който при определени предпоставки - в случая приключване на висящите производства, може впоследствие да извърши нова преценка относно основателността на искането на синдика за разрешаване на продажба на вещите и имуществените права от масата по несъстоятелността като цяло. Настоящият съдебен състав напълно споделя тези правни съждения на въззивния съд. Определението, с което съдът по несъстоятелността постановява отказ за извършване от синдика на продажба на вещи и права от масата по несъстоятелността е необжалваемо. То не е сред описаните в общата норма на чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, подлежащи на пълен инстанционен контрол, а обжалваемостта му пред апелативния съд се преценява според препращащата към ГПК разпоредба на чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на самостоятелен инстанционен контрол подлежат определенията на съда, чиято обжалваемост е изрично предвидена от законодателя, както и тези, за които, макар да липсва конкретна правна норма, която ги определя като обжалваеми, имат преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. В правните норми, уредени в чл. 717 и сл. ТЗ, не е предвидено процесуално право за обжалваемост на определението, с което съдът по несъстоятелността отказва на синдика да извърши продажба на вещи и права от масата по несъстоятелността. Определението не е и преграждащо развитието на производството по несъстоятелност, тъй като то е обуславящо осъществяването на съответната фаза от него. Следователно, по отношение на него са неприложими и двете процесуалноправни възможности, регламентирани в чл. 274, ал. 1 ГПК. Впоследствие, при промяна на обстоятелствата, послужили за постановяване на този отказ, съдът по несъстоятелността може отново да бъде сезиран от синдика с искане за разрешаване на продажба на права от масата по несъстоятелността. В този смисъл, процесният отказ на съда по несъстоятелността не формира сила на пресъдено нещо – с него не се прегражда осъществяването на съответната фаза от производството по несъстоятелност. От друга страна, със задължителните за правосъдните органи тълкувателни постановки по т. 6 и т. 8 от ТР № 1/13.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че извън случаите на актове, описани в чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ (каквото не е определението, с което е отказано да бъдат продадени определени вещи и права от масата по несъстоятелността по чл. 717, ал. 2 ТЗ ), могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд определения и разпореждания, които подлежат на обжалване при предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. Недопустимостта на частната въззивна жалба е обусловена от липсата на процесуалните предпоставки, уредени в правната норма на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като определението по чл. 717, ал. 2 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е уредено изрично в закона като обжалваемо. Следователно, обжалваното определение на въззивния съд като правилно трябва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът