Решение № 15960 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2011 г.

Решение № 15960 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Нели Иванова Танова и Йовка Иванова Гаджева срещу решение № 1804 от 20.12.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив, 11-ти състав по адм. д. № 325/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение на ОЗС Пловдив и вместо него да определи обезщетение със земя на стойност 707 лв, а за остатъка до 707,35 лв да се определи обезщетение с ПКБ за 0,35 лв. Ответникът - Общинска служба по земеделие Пловдив, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на решение № 706 от 23.11.2005 г. на ОСЗГ, сега ОСЗ, Пловдив. С оспорения административен акт на основание чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ е определено обезщетение за призната, но невъзстановена земеделска земя за наследници на Иван Йосифов Шабанов със земя от ОПФ на стойност 33 лв, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 641 лв. Съдът е изменил оспорената заповед, като е определил обезщетение със земя на стойност 0,034 дка и 674 ПКБ на стойност 674 лв. За да стигне до този правени извод, съдът е съобразил влязлото в сила решение от 08.03.2010 г., постановено от Районен съд Пловдив по а. х. дело № 1360/2009 г., както и заключение на приета по делото СТЕ, съобразила правата на реституентите. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателите относно прилагането на редукционен коефициент, тъй като решението по чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ за определяне на коефициент на редукция не подлежи на обжалване и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Съдът е преценил като неоснователни и доводите за нищожност на оспореното решение. До приключване на устните състезания по делото решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е влязло в сила и този факт на основание чл. 142, ал. 2 от АПК като релевантен за решаване на спора е взет предвид от решаващия съд. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано обезщетително производство, в случаите, когато с решение на ОЗСГ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В обезщетителната процедура се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /ДВ, бр. 64/1998 г. изм. ДВ, бр. 78/2006 г./, която оценка се определя в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след като влезе в сила се постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяването и неговата стойност. Въз основа на правилно установени фактически обстоятелства решаващият съд е стигнал до законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите на касаторите относно определения и приложен корекционен коефициент. Както съдът правилно е приел, определянето на коефициент за корекция на обезщетението става с нарочен акт на съответната общинска служба по земеделие и този акт не подлежи на оспорване пред съд в това число и по реда на косвения съдебен контрол. Определения корекционен коефициент се прилага по отношение на всички правоимащи и няма основание за различен подход при определяне на обезщетението за касационните жалбоподатели. Неоснователни са и доводите относно определяне на обезщетението с прилагане на корекционния коефициент. В тази връзка съдът е допуснал изслушване на техническа експертиза и заключението е прието в съдебно заседание на 18.11.2010 г. без възражение от процесуалния представител на жалбоподателите. Не могат да се споделят доводи, че въпроса за прилагане на корекционния коефициент е правен и не е следвало да се възлага задача на вещото лице за установяване на този факт. Съдебно-техническата експертиза е допусната със задача, поставена от процесуалния представител на жалбоподателите, заключението е съобразено с искането на страните за събиране на доказателства и не е било оспорено при доклада му в съдебно заседание. На следващо място не могат да се споделят доводите, че обезщетението за касационните жалбоподатели следва да бъде определено по вида, предпочетен от тях, а именно със земя от ОПФ, а само за разликата формирана при приложение на корекционен коефициент с ПКБ. Законодателят е допуснал възможност за определяне на обезщетение с ПКБ, когато земята от ОПФ не е достатъчна за удовлетворяване на всички правоимащи. Изводът на съда, че в землището на гр. Пловдив има недостиг на земеделска земя от ОПФ за обезщетяване е безспорно установен от приетото заключение на СТЕ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. Правните изводи на съда са съобразени с приложимия материален закон и са обосновани на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение