Определение № 2398 от 25.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 11/2025 г.

ВКСII търговско отделение25.07.2025 г.докладчик Анна Баева

Диспозитив

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара Загора за извършване на проверка относно наличието на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 338 от 22.10.2024г. по в.т.д.№ 292/2024г. на Окръжен съд Стара Загора и поправянето й по реда на чл.247 ГПК. След произнасяне от Окръжен съд Стара Загора делото да се върне на настоящия състав за произнасяне по подадената касационна жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, представляван от адв. Г. П. и адв. С. М., срещу решение № 338 от 22.10.2024г. по в.т.д.№ 292/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение от 16.02.2024г. по гр.д. № 64/2021г. на Районен съд Чирпан в частта, с която касаторът е осъден да заплати на К. Х. Г. сумата 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния внук М. В. В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Настоящият състав констатира, че въззивното производство е образувано по подадена от ответника по иска Гаранционен фонд въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е осъден да заплати на ищцата К. Х. Г. обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния внук М. В. В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск е доказан до размер на 9600 лева, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 9600 лева до предявения размер от 20 000 лева и искът в тази част следва да бъде отхвърлен, а в частта, с която искът е уважен за сумата 9600 лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В диспозитива на решението обаче въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на К. Х. Г. сумата над 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния внук М. В. В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане, вместо което е отхвърлил предявения иск за сумата над 9600 лева, но не се е произнесъл по отношение на първоинстанционното решение в останалата му част – с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на К. Х. Г. сумата 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния внук М. В. В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане, като касационната жалба е насочена срещу въззивното решение по тази част от иска. Компетентен да прецени дали е налице очевидната фактическа грешка на въззивното решение и да я поправи съгласно чл.247 ГПК е постановилият го съд. При изложените обстоятелства настоящият състав намира, че делото следва да бъде изпратено на постановилия обжалваното решение въззивен съд за извършване на проверка относно наличие на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

2