Определение № 4370 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2913/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7368/24.03.2025г., подадена от Г. Т. А. (Е.), приподписана от назначения по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ адвокат, срещу определение № 654/10.03.2025г. по в.ч.гр.д.№619/2025г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №3447 от 21.02.2025г., постановено по гр.д.№1084/2025г. на Софийски градски съд, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за обжалване на определение за прекратяване на производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че отказът да бъде освободен от заплащане на такса е неоснователен поради тежкото му социално положение. За неправилен счита извода на въззивния съд, че щом може да си позволи да отдели 300 лв. за храна на птиците в гората, по същата логика може да отдели и 15 лв. за заплащане на държавна такса за обжалване на прекратителното определение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и бъде уважена молбата му за освобождаване от заплащане на такса за обжалване на определение №2644/11.02.2025г. по гр.д.№1984/2025г.

В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси:

1. Когато лицето отговаря на абсолютно всички изисквания, визирани в чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва ли да издирва и обследва какви разходи покрива въпросното лице с ежемесечните си доходи, когато те са под минимума за страната?

2. Когато от съда е установено, че дадено лице отговаря на всички изисквания на чл. 83, ал. 1 ГПК, има ли и какво значение за какви нужди това лице разходва минималните средства, които получава месечно?

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд съобразно задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018г. по т.д.№ 5/2015г. на ОСГТК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:

С определение №2644/11.02.2025г. по гр.д.№1084/2025г. на Софийски градски съд, ГО, І-17 състав е прекратено производството по предявените от Г. Т. Арсенов осъдителни претенции срещу Нидерландия, Великобритания, Република Франция и Република Гърция.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба, която е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв.

С молба вх.№20498/19.02.2025г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от държавна такса по обжалване, като е декларирал, че е инвалид 100%, получава пенсия в размер на 668 лв., ежемесечно плаща за лекарства около 100 лв., бездомен е от 2006г. и спи в гората като с около 300 лв. месечно храни птиците в гората, няма граждански брак и не притежава автомобил.

С определение №3447/21.02.2025г., постановено от СГС по гр.д.№1084/2025г., молбата е оставена без уважение.

Произнасяйки се по подадената частна жалба срещу определение №3447/21.02.2025г., постановено от СГС по гр.д.№1084/2025г., въззивният съд е изложил съображения, че по молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото му състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Съобразено е посоченото в представената от жалбоподателя декларация, но е прието, че обстоятелствата, които са декларирани, не обосновават уважаване на искането.

Съобразено е също така, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване пред САС на определението на СГС, с което при условията на чл. 130 ГПК исковата молба е върната и производството е прекратено като недопустимо, е в размер на 15 лв. като е прието, че тази такса абсолютно съответства на доходите от пенсия, които жалбоподателят получава. Изложени са и съображения, че наред с това характерът на декларираните разходи не оправдава искането за освобождаване от такса, която е минимална, като е прието, че щом жалбоподателят може да си позволи да отдели 300 лв. за храна на птиците в гората, по същата логика може да отдели и 15 лв. за заплащане на държавна такса са обжалване пред по-горна инстанция на определение за прекратяване, ако това представлява защита на негов значим интерес.

Както е прието в посоченото от жалбоподателя определение №972 от 05.03.2024г. по ч.гр.д.№647/2024г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно константна практика на ВКС по молбата на страната – физическо лице – за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно – дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати.

Според посоченото от жалбоподателя определение №1577 от 02.04.2024г. по гр.д.№4713/2023г. на ІV г.о. на ВКС, при това съдът следва да съобрази цялостното материално състояние на лицето, съпоставено с размера на дължимата държавна такса.

Приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е било предмет на обсъждане и в т. 12 от мотивите към Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че съдът освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото. Наред с това, както е прието в определение №295/14.08.2017г. по ч.гр.д.№2652/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС, в производството по чл. 83 ГПК, съдът следва да съобразява и основните начала (посочени в глава втора чл. 5 - 13 ГПК), като се произнася съобразно точния смисъл на закона, изхождайки от общия му разум. От такси и разноски, според практиката на ВКС, следва да бъдат освобождавани лицата, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Макар съгласно Закона за държавните такси съдът, който разглежда делото, да е овластен и отговорен за събирането им в полза на бюджета, водеща остава ролята на съда да правораздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита. Този приоритет налага законът в частта за държавните такси да бъде прилаган така,че правото на лицата в затруднено материално положение по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за събиране на държавна такса, когато при съпоставка с месечния доход на молителя плащането й ще намали минимално необходимите средства за неговото съществуване.

При така очертаните от практиката на ВКС критерии, настоящият състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси, по които приема следното:

Когато получаваните от лицето средства са в минимален размер и принципно може да се приеме, че не са достатъчни за покриване на минимално необходимите средства за неговото съществуване, ирелевантно за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК е обстоятелството по какъв начин лицето разходва тези средства, освен ако не е налице поведение, противоречащо на морала и добрите нрави.

В настоящия случай следва да бъде съобразено, че жалбоподателят получава ежемесечно средства от пенсия в минимален размер, който не може да обуслови извод за наличие на излишък, от който без затруднения за собственото си съществуване да може да заплати дължимата държавна такса, като обстоятелството, посочено в подадената от жалбоподателя декларация, а именно, че с около 300 лв. месечно храни птиците в гората, не е израз на морално укоримо поведение.

По така изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, са неправилни и следва да бъдат отменени като вместо това жалбоподателят бъде освободен от заплащане на държавна такса за обжалване на определение №2644/11.02.2025г. по гр.д.№1984/2025г. на СГС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение