Решение № 5709 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалние кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител Б. Джурин против решение № 10332 от 24.10.2025 г., постановено по административно дело № 2811/2025 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, приета с Постановление № 274/09.10.2006 г. на Министерски съвет, обн. ДВ. бр. 85 от 20 Октомври 2006 г., изм. ДВ. бр. 37 от 8 Април 2008 г., изм. ДВ. бр. 5 от 14 Януари 2011 г., изм. ДВ. бр. 63 от 12 Август 2016 г., изм. ДВ, бр.50 от 14.06.2024г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.І и ІІІ от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените жалби. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът - министър на здравеопазването, чрез процесуален представител юрк. Цветкова, в съдебно заседание излага становище за основателност на касационната жалба. Намира, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещните страни с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените правни действия от упълномощения адвокат. Ответникът - П. Т. З., чрез адв. Бойчев в представен писмен отговор и становище намира касационната жалба за неоснователна и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Ответникът - Т. И. Д. в представен по делото писмен отговор, чрез адв. Бойчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Ответникът - Н. Р. Н., чрез адв. Бойчев в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспореният пред него нормативен административен акт, а именно Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България (по-нататък наричана само Наредбата или НУРПГЗКРБ), съдът е приел, че тя е приета от компетентния за това орган - Министерски съвет на РБ, предвид §2 от заключителните разпоредби на Наредбата във вр. с чл.57, ал.2 от Закона за здравето, при надлежна законова делегация, в съответствие с изискванията на разпоредбите на чл.75, ал.3, чл.78, ал.2 от АПК и чл.7, ал.2 и чл.12 от Закона за нормативните актове, но при наличието на отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК- допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 2а (отм.) от ЗНА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.209, т.3, предл.І-ІІІ от АПК. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло направеният извод от първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл.2а от ЗНА в приложимата редакция на закона. Противно на изложеното в касационната жалба, при извършената преценка относно спазването на процедурата по Закона за нормативните актове и Указа за прилагането му, съдът е съобразил точно редакцията на закона и указа към датата на приемане и на обнародване на нормативния акт. Оспорената Наредба е приета с Постановление № 274/09.10.2006 г. на Министерски съвет, обн. ДВ. бр. 85 от 20 Октомври 2006 г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 2а от ЗНА в редакцията й от ДВ, бр. 55 от 2003 г., лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. Първоинстанционният съд е приел за безспорен факта, установен с влязло в сила решение №1110 от 21.01.2024г. по адм. дело №2391/2023г. по описа на ВАС, осмо отделение, че при приемане на процесната Наредба не е извършено уведомяване на всички лица, за които възникват задължения или ограничения по силата на разпоредбите на този нов подзаконов нормативен акт. Съдът е установил, че процедурата по Закона за нормативните актове, детайлизирана в Устройствения правилник на МС, е спазена по отношение на съгласуването на проекта на Наредбата с останалите министерства, но не е спазена разпоредбата на чл.2а от ЗНА (отм.), лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на новия нормативен акт, да бъдат уведомени преди неговото приемане по някой от предвидените способи. По делото не са представени, видно от административна преписка и липсват доказателства за оповестяването на проекта за Наредба по чл.2а от ЗНА (отм.). Касационната инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че проектът на нов подзаконов нормативен акт следва да бъде оповестен по реда на чл.2а от ЗНА, което в случая не е спазено. Липсват доказателства този проект да е бил изпращан до представителни организации на лицата, за които възникват задължения или ограничения (доколкото се касае за дейности, свързани със здравен контрол върху болести това биха могли да бъдат пациентски организации, съсловни организации и пр.). Няма и доказателства, че проектът е бил публикуван в средствата за масово осведомяване, в Интернет или е бил оповестен по друг подходящ начин. Както правилно е посочил в решението си първоинстанционният съд, факта, че при приемане на Нардебата не е извършено уведомяване по смисъла на чл.22 ЗНА (отм.) е безспорно установен с влязло в сила решение №1110 от 31.01.2024г. по адм. дело № 2391/2023г. по описа на ВАС, осмо отделение. Ето защо правилно тричленният състав на Върховния административен съд е счел, че при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като издателят на наредбата е имал задължението да уведоми за проекта заинтересованите лица и организации, за да могат същите да упражнят предоставеното им от закона право да предложат становище по предложения проект. Не се споделят доводите на МС застъпени в касационната жалба, че преценката на коя заинтересована организация да се изпрати проекта, принадлежи изцяло на вносителя, а законът не регламентира нито конкретен начин на оповестяване, нито конкретен адресат, който да участва в обсъждането. Тези доводи не съответстват и са в противоречие с нормата на чл.2а от ЗНА (отм.) в относимата й редакция, която предвижда изрично задължение за уведомяване, както и конкретни начини как да бъде сторено това. Не може да бъде споделена и тезата на министъра на здравеопазването, че нарушението на чл.2а от ЗНА (отм.) не е съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Установеното в тази норма правило е съществено, тъй като гарантира защитата на субективни права и законни интереси на правните субекти. Поради това винаги, когато правото на заинтересована страна да участва в производството е било нарушено, е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи и обстоятелството, че с въвеждането на това правило законодателят гарантира и принципа на публичност и прозрачност, при спазване на който административните органи осъществяват правомощията си. Ето защо не може да се приеме, че нарушаването на това правило не е съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Поради това са правилни изводите на първоинстанционния съд, че липсата на уведомяване на заинтересованите лица по някой от начините, уредени в чл.2а от ЗНА (отм.) за изготвения проект на наредба, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е било възможно да се направят предложения и възражения, които биха довели до различна редакция на отделните текстове. Ето защо са правилни и законосъобразни изводите на Върховния административен съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и основаниe по чл146, т.3 от АПК, които налагат отмяната на обжалваната Наредба. Решението на първоинстанционния съд не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответниците за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представените по делото доказателства - пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.11.2025г., ответникът П. Т. З. е представляван от адв. Бойчев, на който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. в брой. Ответната страна Т. И. Д. е представляна от адв. Бойчев с представено пълномощно от 18.11.2025г. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от същата дата и ответната страна Н. Р. Н. е представлявана от адв. Бойчев с представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.11.2025г., съгласно който на адв. Бойчев е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. в брой.от 18.11.2025г. Касатора Министерски съвет не е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, а направеното от ответника министър на здравеопазването възражение не покрива изискванията на чл.78, ал.8 ГПК, приложим на осн. чл.144 АПК тъй като няма качеството на насрещна страна, която е задължена да заплати тези разноски, поради което е неоснователно. Съдът не може служебно без да е сезиран с мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна по чл.78, ал.8 ГПК да присъди по - нисък размер на разноските. Предвид изложеното разноските на ответниците следва да се присъдят в доказан размер за всеки по 2000лв. (1022, 58 евро), дължими от Министерски съвет на Република България. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия