Определение № 147 от 05.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 471/2019 г.

Производството е по чл.247 ГПК. Обжалвано е решение от 11.06.2018г. по гр.д.№ 6103/2017г. на АС София, с коетоса уважени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която са уважени предявените искове е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят И. К. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която са отхвърлени предявените искове, е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с парктиката на ВКС. С определение от 03.04.2019г.. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е дал указания на жалбоподателя И. Н. да внесе дължавна такса в размер на 400 лева. Настоящият състав констатира, че при определяне на дължимата се държавна такаса съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като неправилно е определил пропорционална такава чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вместо такава по чл.2а, която е в размер на 5 лева. Предвид изложените съображения, съдът