Определение № 50317 от 14.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 944/2021 г.
ВКСII търговско отделение14.12.2022 г.
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение № 75/ 16.02.2022г. по т. д. № 994/2021г. по описа на ВКС, II т. о., в частта за разноските, като: ОСЪЖДА, „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], направени за касационното производство разноски в размер на 6 876 лева - заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 20.06.2017г. на „Енерго- Про Продажби“ АД с искане за допълване на определение № 75/ 16.02.2022г. по т. д. № 994/2021г. по описа на ВКС, II т. о., като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 6 876 лева с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Поддържа се, че доказателствата за извършване на разноските /фактурата и платежно нареждане/ са своевременно представени с отговора на касационната жалба, депозиран пред Апелативен съд - Варна. Ответникът по молбата, „ВГ-4“ ЕООД, не заявява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 75/ 16.02.2022г. по т. д. № 994/2021г. по описа на ВКС, II т. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 183 от 12.11.2020г. по в.т.д. № 445/2020г. на Апелативен съд - Варна. С определението не са присъдени разноски за касационната инстанция в полза на ответника по касацията - настоящ молител, като е прието, че липсват доказателства за направата им. Настоящият състав въз основа на служебна справка констатира, че доказателствата, на които ответникът по касацията се позовава, действително са представени с отговора му на касационната жалба пред АС-Варна, но не са били изпратени апелативния съд на ВКС. С оглед на това, че доказателствата за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение от молителя за касационното производство в размер на 6 876 лева с вкл. ДДС са своевременно представени от страната преди постановяване на определението по чл.288 ГПК, ВКС намира, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена за посочената сума. Водим от горното, Върховният касационен съд