Определение № 182 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 988/2015 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпила е молба от ЗД [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 118/ 27.01.2015г. по гр.д. № 3539 / 2014г. на Апелативен съд - София в частта, в която е потвърдено решение № 1982/ 21.03.2014г. по гр.д. № 13 092/ 2010г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 3248 / 10.05.2014г., постановено по същото производство, за осъждане на молителя да заплати на М. Д. С., Н. В. С., С. В. С., М. В. С. и Е. В. С., на основание чл.407 / отм./ ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумите от по 94 000 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетения за претърпени от смъртта на В. С. С., настъпила при ПТП на 12.10.2005г., неимуществени вреди, заедно със законна лихва върху сумите, считано от 12.10.2005г. до окончателното плащане. Молителят- касатор отказва да внесе по сметката на ВКС гаранция по чл.282 ГПК, като се позовава на извършено от него доброволно плащане на сума от 700 000 лева. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2/ 2012г. по тълк д. 2/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл.282 ГПК е да се предостави защита на жалбоподателя - ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително принудително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение. При изпълнено въззивно решение по искове, по които молителят е осъден, не стои въпросът за спиране на предварително изпълнение на въззивния акт, като заплатената сума няма характер на гаранция по чл.282 ГПК, поради което молбата по чл.282, ал.2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Като взе предвид, че не са налице изискванията по чл.282, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд