Определение № 454 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4232/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Н. Р., [населено място], срещу разпореждане №555 от 11.04.2013 г. по ч. гр. дело №31/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение №26 от 14.01.2013 г. по ч. гр. дело №31/2013 г. на Варненския апелативен съд. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят и в продължения по реда на чл.63 ГПК срок не е изпълнил указанията да се приподпише частната касационна жалба от адвокат и да се представи адвокатско пълномощно. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Твърди, че не е бил уведомен за продължаването на срока по реда на чл.63 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок, който е бил и продължен по реда на чл.63 ГПК, жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, тъй като не е приподписана от адвокат и не е представено адвокатско пълномощно. Съдът не е длъжен да уведомява страната за продължаването на срока. Това е така, защото в разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК изрично е предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, то правилно същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.