Определение № 481 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 06.11.2024 год. на касатора-ищец А. Т. Ц., чрез адв. М. Н.-Т. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4595 от 14.10.2024 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, поради което се претендира присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА за подадения отговор в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не изразява становище по направеното искане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищцата А. Т. Ц. и по касационна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД. С определение по настоящото дело № 4595 от 14.10.2024 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 727 от 30.05.2023 год., постановено по гр.дело № 2175/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, го, VІІ с-в, като съдът не се е произнесъл по разноските. В касационното производство адв. М. Н.-Т. е представлявала ищцата А. Т. Ц., като е подала отговор на касационната жалба на ответника, в който се претендира и присъждане на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв. М. Н.-Т., с който е уговорена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Когато процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда. С оглед задължителната сила на приетото от Съда на ЕС решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. /чл. 633 ГП/, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, а е свободен да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по своя преценка, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената правна помощ, явяването на адвоката в съдебни заседания, представянето или не на писмени бележки по делото, броя на проведените заседания. В разглеждания случай предмет на спора е претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като настоящото касационно производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение. Касационната жалба на ответника – с обжалваем интерес от 70 000 лв., съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост и е поставен един правен въпрос, по който се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС. С подадения отговор са оспорени както наличието на основания за допускане на касационно обжалване, така и поддържаните основания за касационно обжалване. Подготовката и проучването на делото е била осъществена не само във връзка с отговора, но и с оглед подадената от процесуалния представител на ищцата касационна жалба срещу въззивното решение. Следователно предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и с оглед обема и съдържанието на положения от пълномощника на ищцата труд по осъществяване на защитата й срещу подадената от ответника касационна жалба, настоящият съдебен състав намира, че полагащият се на адвоката хонорар възлиза на 840 лв. /с ДДС/. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4595 от 14.10.2024 год. в частта за разноските, които са своевременно поискани, като касаторът-ответник следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Н. – Т. възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство в посочения по-горе размер, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение