Решение № 8391 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против Решение № 4095 от 01.02.2026г. на Административен съд София - град(АССГ) по адм. дело № 8516/2025г., с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени от „АВИАМЕД“ с ЕИК 203786020 без правно основание №29-04-56/25.07.2025 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса, в размер на 52 338.00 лева, заедно с дължимата лихва от 225.69 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Съображенията на касатора се свеждат основно до обстоятелството, че сключеният индивидуален договор от „АВИАМЕД“ ЕООД за извършването на дейност по предоставянето/ремонт на ПСПСМИ на същия адрес на търговския обект, на който продължава да функционира към 01.04.2025г. Дружеството „Рози-Ан“ ЕООД, с идентичен предмет на дейност, води до липсата на основание за получената сума. Иска се отмяна на решението, с което е отменена писмената покана и потвърждаване на същата изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - „АВИАМЕД“ с ЕИК 203786020, представлявано от управителя, не депозира писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуален представител излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли присъждане на разноските съобразно представен списък. Върховната касационна прокуратура не встъпва и не се представлява в производството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана, с която на основание чл.21 от сключения индивидуален договор № 22-8034/11.04.2025г., дружеството е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 52 338,00лв., ведно със законната лихва, поради сключване на договора въз основа на невярно декларирани обстоятелства за функциониране на посочения адрес само на един търговски обект по договор с НЗОК. Съдът е разгледал жалбата по същество като е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в установената писмена форма, с излагане на фактически основания. Съдът е изложил мотиви, обуславящи материална незаконосъобразност поради нарушаване принципа на пропорционалност, като е отменил оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост са неоснователни. Противно на оплакването в касационната жалба, решението на Административен съд София–град се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е събрал относимите и необходими за правилното решаване на спора доказателства, изчерпателно е обсъдил и анализирал всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства, съобразил е правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения акт в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. При спазване на съдопроизводствените правила съдът е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя. От фактическа страна е установено, че А. Д. е управител на "Рози-Ан“ ЕООД и „Авиамед“ ЕООД, поради което е налице свързаност на двете търговски дружества по смисъла на §1, ал.1 от ДР на Търговския закон(ТЗ). „Рози – Ан“ ЕООД на основание чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) е сключило с НЗОК Договор № 22-8038/01.07.2022 г. за предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и мезицински изделия(ПСПСМИ), в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК като в договора е посочен търговски обект с адрес: гр. София, бул. •••. Съгласно чл.25 от договора, срокът на действие на същия е до приемането на нов спецификация-списък по реда на Наредба №7/31.03.2021г. Такъв Списък е приет и влязъл в сила на 10.03.2025г. С допълнително споразумение, сключено на 17.03.2025г., страните се договарят за изменение на срока на действие на договора, а именно до реализиране на всички одобрения, постановени и влезли в сила преди 10.03.2025г., както и до окончателно изплащане и счетоводно отразяване на всички дължими суми по договора. Удължаването на срока на действие на договора е в съответствие с чл.69, ал.11 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания досежно възможността хората с увреждания да упражнят правото си да получат ПСПСМИ в 6 - месечен срок от определянето им. На основание чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО)между НЗОК и “Авиамед” ЕООД с ЕИК 203786020 е сключен Договор № 22-8034/11.04.2025 г. за предоставяне на ПСПСМИ, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Вписаният в договора търговски обект е с адрес: гр. София, бул. •••(същият, като в договора с Рози-Ан). Съгласно чл.3 от договора, дружеството, като изпълнител, се задължава да предоставя(отпуска) ПСПСМИ, в това число изработване или ремонт, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификация – списък по чл.63 от Наредба №7/31.03.21 г., като на един адрес не могат да функционират повече от един търговски обект, както и не може да се сключва повече от един договор с РЗОК. Съдът е констатирал, че такава клауза - като по изр.2-ро от чл.3, ал.1 от процесния договор- не се съдържа в договора с „Рози-Ан“ от 01.07.22 г., макар че на същата дата-01.07.2022 г. това изискване е въведено изрично с чл.43, ал.3, изр.2-ро (Нов – ДВ, бр. 49 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) от Наредба №10 от 2009 г. В съответствие с чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора с "Авиамед", отпускането или ремонтни дейности се извършва в търговския обект на изпълнителя, който отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускане на ПСПСМИ или извършване на ремонт, непосредствено след отпускането/извършването им. Съгласно чл.24 от договора, същият влиза в сила от датата на подписването му и е със срок на действие до изплащането на всички дължими суми за отпуснати ПСПСМИ/ремонти по действащия списък-спецификация, приет по реда на Наредба №7/31.03.2021 г. Въз основа на Заповед № РД-18-942/20.06.2025 г. на директора на РЗОК - София град е идвършена проверка, констатациите от която и разглеждането на възражението на изпълнителя са обективирани в Протокол № РД-942-1/04.07.2025 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-942-2/04.07.2025 г. Посочено е, че при проверката не са констатирани нарушения на изискванията по Индивидуален договор №22-8034/11.04.2025 г., като единственото установено нарушение е именно това по чл.3, ал.1, изр.2-ро от договора. Установено е, че по време на действие на процесния договор за по малко от един месец – от 11 април до 30 април 2025 г. на един адресса функционирали два търговски обекта – на „Рози- Ан“ ЕООД и „Авиамед“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е д-р А. Д.. Издадена е оспорената писмена покана, в която е посочено, че за периода от 01.04.2025г. до 30.04.2025г. по фактура № 3410000441/27.05.2025г. са изплатени на „Авиамед“ ЕООД 52 338,00лв., която сума на основание чл.21 от договора се претендира да бъде възстановена ведно с лихвите, като неоснователно получена. Издадена е и Заповед за налагане на санкции(прекратяване на договор) РД – 15 -14/11.08.2025 г., с която директорът на СЗОК е прекратил сключения с „Авиамед“ ЕООД Договор № 22-8034/11.04.2025 г. Заповедта е съдебно оспорена и образуваното дело не е приключило с окончателен съдебен акт. Мотивите за налагане на санкцията са за сключване на договора в нарушение на изискванията на НЗОК и в нарушение на изискването, че на един адрес не могат да функционират повече от един обект. Правилно съдът е изяснил същността на процесния договор, който съобразно съдържащите се в него права и задължения на страните се квалифицира като административен по смисъла на чл.19а и сл. АПК. Споделят се доводите на административния съд, че договорът е сключен по въпроси от значим обществен интерес – предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. На основание чл. 43 (Нов - ДВ, бр. 49 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, за предоставяне на ПСПСМИХУ по чл. 42, НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон. Съдът е приел и разгледал доказателствата по делото като е извел обосновани еднозначни изводи от фактическа страна, в съответствие с материалния закон, след като е съобразил и възраженията на страните, които обсъдил подробно, поради което мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилна е преценката от първоинстанционния съд на нормата на чл. 6, ал. 2 АП, която въвежда изрично изискването административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно, оспореният акт може да наруши правата и законните интереси на хората с увреждания, които, макар да не са преки адресати, са пряко зависими от ефективния процес на предоставяне на ПСПСМИ. За пълнота на мотивите и съобразно наведените доводи в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция добавя следното: В обжалвания акт са изложени фактически обстоятелства за нарушаване на договорна клауза – чл.3, ал.1 от договора като сключен въз основа на невярно декларирани от изпълнителя обстоятелства, както и позоваване на чл.27, уреждащ възможността в две самостоятелни хипотези възложителят да прекрати едностранно договора с писмено уведомление. Правното основание, на което е издадена оспорената покана е чл.21 от договора, съгласно която разпоредба в случаите, когато изпълнителят е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение на закона или на договора и това е установено от контролните органи по чл.72, ал.2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването. Видно е, че описаните в акта факти не съответстват на установените в посочената от органа правна норма, поради което актът не може да постигне целта си. Едновременно се твърди нарушена клауза от договора, а правното основание на поканата е по чл.21 от договора, което изключва нарушение на договора. Тези противоречиви твърдения в поканата внасят неяснота срещу кои фактически установявания и изводи на административния орган следва да се защитава засегнатата страна. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредбата договорите се сключват по образец утвърден от Управителя на НЗОК. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата са изброени условията, на които следва да отговоря кандидатът за да сключи договор с НЗОК. За да се сключи договор се подава заявление по образец утвърден от управителя на НЗОК, в което се вписват данни за единния идентификационен код на търговеца от търговския регистър. Към заявлението лицето е длъжно да представи определени документи и да декларира наличието на точно определени обстоятелства посочени в б. "а", "б", "в" и "г" от чл. 44, ал. 2 от Наредбата. Обстоятелствата, които се декларират при подаване на заявлението са лимитирано посочени в наредбата и сред тях не е декларирането на посоченото в чл.43, ал.3, изр.2-ро от Наредба №10 от 2009 г. изискване за всеки търговски обект да се сключва отделен договор. В декларацията управителят декларира, че представляваното от него лице по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ няма публични задължения; обектът, в който ще се извърша дейността е включен в списъка с обектите по отношение, на които е издадена заповед за вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ; налице е граждански договор за управление с отговорника на обекта; разполага със собствена ремонтна база; в обекта, в който ще се извършва дейността е осигурена техническа възможност за използване на софтуер, чрез който да има връзка със специализирания софтуер на НЗОК за дейностите по предоставяне, отчитане, контрол и заплащане на ИСПСМИ/ремонтни дейности; в обектът, в който ще се извършва дейността е осигурен квалифициран електронен подпис за връзка със специализирания софтуер на НЗОК; работното време и лицето, което ще работи в обекта. Както бе посочено по-горе обстоятелствата, които се декларират при подаване на заявлението са лимитирано посочени в наредбата и сред тях не е обстоятелството по чл.43, ал.3, изр. второ от наредбата. В действителност, наредбата дава правомощието на управителя на НЗОК да утвърди образци на заявление и съответните декларации към него, но същите следва да имат нормативно определено с наредбата съдържание, които да съответстват на нормата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата, където изрично е посочено какви обстоятелства се декларират от заявителя като обстоятелството по чл.43, ал.3, изр. второ не е сред тях. След като няма нормативно задължение за деклариране на соченото обстоятелство, органът не може да се позовава на невярно деклариране на това обстоятелство, като предпоставящо липсата на основание за получаване на процесната сума. Безспорно е, че писмено изявление за прекратяване на договора не е представено, но такова се съдържа в Заповед за налагане на санкции(прекратяване на договор) от 11.08.2025г., в която органът прави изрично волеизявление за едностранно прекратяване на договора на осн. чл.27, т.1 и т.2, същата е връчена като това волеизявление е достигнало до „Авиамед“ЕООД и от този момент договора се счита прекратен. Следва да се има предвид договореното в чл.31 от договора, че прекратяването му не освобождава възложителя от задължението да заплати на изпълнителя представени редовни отчетни документи за отпуснати ПСПСМИ до датата на прекратяване на договора, до когато договорното правоотношение е валидно. Това е в съответствие с чл. 46 от Наредба № 10 от 2009 г., съгласно който Националната здравноосигурителна каса заплаща на лицата със сключени договори по чл. 43, ал. 1 за предоставените от тях ПСПСМИХУ и извършените ремонтни дейности при спазване на условията по чл. 45. Когато помощните средства са одобрени и реално предоставени на правоимащите лица по предвидения ред, при спазване на изискуемата документация, самото предоставяне се явява законосъобразно. Това обосновава извод за наличие на правно основание за извършеното плащане, доколкото материалноправните предпоставки за отпускане и получаване на помощните средства са били налице и са реализирани в съответствие с приложимата нормативна уредба при наличие на валидни документи и одобрения и при действащ договор. Незаконосъобразно е разпоредено възстановяване на суми като получени без правно основание, тъй като по делото не се установява липса на извършена дейност, нито отпаднало основание за плащане – помощните средства са реално предоставени на правоимащите лица при наличие на валидно договорно правоотношение и одобрение. При тези обстоятелства правилно като краен резултат, административният акт е отменен като незаконосъобразен. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство, като такива са претендирани в срок и са доказани в размер на 2 000 евро – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е към минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,