Определение № 246 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2022 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх.№ 14262/24.06.2022 г., Е. К. И. от [населено място], чрез адвокат С. К. от АК-Стара Загора, за отмяна на влязлото в сила решение № 643/30.12.2021 г. по гр.д.№ 4655/2021 г. на Районен съд Стара Загора, с което е осъден на основание чл.144 СК, да заплаща на дъщеря си Т. Е. И. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 12.10.2021 г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване. С молбата, Е. К. И., чрез адвокат С. К. от АК-Стара Загора, е поискал спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 4655/2021 г. на Районен съд Стара Загора. От ответника по молбата за отмяна Т. Е. И., не е подаден писмен отговор. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице в тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, предвид датата на която молителят твърди, че е узнал за новото обстоятелство от значение за изхода на делото – получаване на доходи от работата на ищцата в [населено място]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, поради което страните следва да се призоват за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1, изр.2 от ГПК, спирането на изпълнението на влязло в сила съдебно решение става при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК, поради което молителят е длъжен да представи надлежно обезпечение за евентуалните вреди от спирането на изпълнението, което при решения за парични вземания се определя от присъдената сума. Ето защо на молителя следва да се укаже да внесе обезпечение в размер на общо 1750 лева по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.