Определение № 9546 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Д. Д., чрез адв. Русинов против определение № 1024 от 04.07.2025 г., постановено по административно дело № 179/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата на П. Д. Д., против мълчалив отказ на "СТИК-КРЕДИТ" АД за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "СТИК-КРЕДИТ" АД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 1024 от 04.07.2025 г., постановено по административно дело № 179/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол е оставена без разглеждане жалбата на П. Д. Д. против отказ да бъде предоставено копие от договор за потребителски кредит, сключен с "СТИК-КРЕДИТ" АД, съдържащ нейни лични данни и е прекратено производството по делото. Административният съд е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че за жалбоподателят не е налице правен интерес от оспорването, което обуславя приложението на чл. 159, т. 4 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Изложените от първата инстанция мотиви за недопустимост на жалбата на П. Д. Д. са вътрешно противоречиви, не кореспондират както с доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон. Изрично трябва да бъде посочено, че обсъжданите факти и обстоятелства са от правно значение за спор по същество, а не за допустимост на жалбата, в която изрично се твърди, че е упражнено право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), по което е формиран отказ да бъде удовлетворено от "СТИК-КРЕДИТ" АД като администратор на лични данни. Изводът за липса на подлежащ на оспорване отказ, респективно правен интерес от оспорването му, противоречи както на твърденията в жалбата, така и на данните по делото, в което липсва какъвто и документ, удовлетворяващ твърдяното право и да е съставен от представляващо дружеството администратор на лични данни лице именно по повод упражняване на това спорно право. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия при изясняване на относимите към спора факти и приложимия към тях закон, съобразно мотивите на настоящото определение. С оглед изхода на спора, липсата на претенции за разноски и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение