Определение № 7107 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2025 г.

Образувано е по частна жалба от С. К. М. с адрес в гр. София, [жк], [адрес] чрез процесуален представител адвокат Х. Банов от САК с посочен съдебен адрес, срещу Определение № 14282 от 25.04.2025г. по адм. дело № 12970/2024г. на Административен съд - София-град. С него се оставя без разглеждане частна жалба от 21.03.2025г., подадена от С. К. М., чрез адвокат Х. Банов срещу Определение № 8458 от 12.03.2025г. на АССГ по адм. дело № 12970/2024г. Със същото определение се оставя без уважение молба от 22.04.2025г. от С. М. за възстановяване на държавна такса в размер на 30 лева, внесена на 09.04.2025г. Поддържа доводи, че определението е неправилно със съображения, относими към спора по същество, които не са предмет на настоящето производство. При служебната проверка за правилността на определението настоящата инстанция констатира следното: С. М. е подала жалба до директора на ТП на НОИ-Перник срещу Задължителни предписания № ЗД-1-13-00706003 от 20.01.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ - гр. Перник. С тях се задължава осигурителят "ТУРБО - МЕХАНИКА" ЕООД с ЕИК 113034879 да заличи подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на 11 лица, включително и за С. К. М. за периода от 23.03.2015г. до 31.05.2019г. В тази жалба М., поддържа, че актът е нищожен, поддържа, че е извършвала трудова дейност при работодателя и осигурител и оспорва констатациите на контролния орган на ТП на НОИ - Перник, че дружеството не е извършвало дейност, а данните са подавани само за черпене на осигурителни права от бюджета на държавното обществено осигуряване. С Решение № КПК-30 от 28.11.2024г. на директора на ТП на НОИ - Перник е оставена без разглеждане жалбата и прекратено производството срещу Задължителните предписания. Мотивите са, че М. не е страна в производството по издаване на предписанията, само осигурителят може да ги обжалва, тя няма такова право, те са връчени на осигурителя и са влезли в сила. Посочено е, че тези предписания не са противопоставими на осигуреното лице, което има собствени права и може да ги упражни по отношение на ТП на НОИ - Перник в друго производство. Това решение е посочено в него, че е издадено на основание чл. 88, ал. 1 т. 2 и 3 от АПК, във връзка с чл. 27 от АПК и чл. 117, ал. 5 КСО. Срещу него е подадена жалба от М. до Административен съд- София -град, който с Определение №8458/12.03.2025г. е отхвърлил жалбата на М., като съдът е посочил, че се е произнесъл на основание чл. 88, ал. 3 АПК, според който определението е окончателно. По частна жалба срещу това определение, Административен съд - София - град с Определение № 14282 от 25.04.2025г. е оставил частната жалба без разглеждане като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Срещу Определение № 14282 от 25.04.2025г. е подадена частна жалба, по повод на която е образувано настоящето производство. За да се произнесе Върховен административен съд, шесто отделение взе предвид следното: В Кодекса за социално осигуряване се съдържа уредба на споровете по повод осигурителните правоотношения, която уредба е специална по отношение на процеса по реда на АПК, освен в изрично посочените случаи в самия КСО и за случаи, които не са уредени от специалния закон. В разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО е предвидено, че пред ръководителя на съответното териториално, поделение на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 109, ал. 1, т. 3 каквито са процесните по делото предписания. Според чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането. Според чл. 117, ал. 1, т. 6 от КСО /нова, в сила от 01.01.2024г./ пред ръководителя на ТП на НОИ се обжалват по административен ред и откази за издаване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, от АПК, с изключение на актовете по т.1-5. С индивидуалните административни актове по чл. 21 АПК се признават материални права и последици или се отказва признаването им. В настоящата хипотеза административният орган отказва да се произнесе по подадена жалба по административен ред срещу задължителни предписания с мотивите, че жалбоподателят, макар и да е засегнат от тях, заявил е качеството си на страна по тях, то следва да защити правата си в друго производство, като същевременно задължителните предписания не могат да се противопоставят на осигуреното лице. Този отказ, макар и процесуален акт, произнесен по реда на чл. 88 АПК има за последици признаване на материални права, и същевременно отказ да бъдат защитени в производство по обжалване на задължителните предписания. Съдът е следвало да ги зачете и да отмени акта на директора на ТП на НОИ, съгласно последната практика на ВАС, но постановеното определение на основание чл. 88ал. 3 от Административен съд не подлежи на касационно обжалване. Това определение обаче подлежи на отмяна, тъй като макар и с процесуален характер, усилва материалните последици на отказа на директора на ТП на НОИ да разгледа жалба пред него срещу задължителните предписания, които счита, че безспорно засягат М., а това я прави страна в административното производство и пред съда. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази част. В частта относно отказа да бъде възстановена сумата като недължима държавна такса определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на искането, с което се възстанови сумата от 30 лева като държавна такса по частната жалба. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение