Определение № 44 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1076/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 10927/17.12.2019 г., подадена от адв.А. К. в качеството й на пълномощник на М. Г. Н., с искане постановеното по настоящото гражданско дело решение № 144 от 06.12.2019 г. да бъде изменено в частта за разноските, като й бъде присъдена сумата от 1500 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по молбата Ф. П. Д. не изразява становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че молбата е процесуално допустима, като подадена от страна в съдебното производство и в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С касационната жалба М. Г. Н. е поискала присъждане на направените за касационното производството разноски. Със становище, постъпило в съда преди откритото съдебно заседание по делото на 21.10.2019 г., същата отново е поискала присъждане на разноски и е представила списък по чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие без дата, съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро. В договора не е посочен начин на плащане, липсва и отбелязване, че хонорарът е заплатен от страната. С молбата по чл.248, ал.1 ГПК адв.К. е представила доказателства за заплащането адвокатското възнаграждение на части – два договора, имащи характера на разписка за получаване на сумите. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се присъждат само действително сторените разноски. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Искането за разноски трябва да бъде заявено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, тъй като претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва, също като него, за бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. До този момент следва да се представят и доказателствата за направените разноски. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но доказателствата за направата им са представени след срока затова – с молбата по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същата следва да се остави без уважение. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение