Определение № 4098 от 31.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. Д.-М. – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – [населено място], и приподписана от процесуалния й пълномощник юрк. С. С., срещу определение № 894/03.07.2026 г., постановено по частно възз. гр. дело № 636/2026 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 2712/19.06.2026 г. по гр. дело № 2263/2026 г. на Плевенския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя по чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 93, ал. 3 от СК за вписване на малолетното дете Д. Я. Я. в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) по чл. 83, ал. 1 от СК, водена и поддържана от Министерството на труда и социалната политика, както и в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от ДСП – [населено място], и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се подържат оплаквания и съображения за неправилност на същото. В изложението към жалбата, също приподписано от юрк. С., като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 от СК, съобразно разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), ако същата процедура е започнала преди 31.12.2026 г.; и 2) допустимо ли е решаващият съд, при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК, по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г., да откаже постановяване на решение в този смисъл, поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация НЕИСПО, без да се съобрази с § 7 от ПЗР към Нар. № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на НЕИСПО. От страна на касатора се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да постанови обжалваното въззивно определение, окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от СК е нова и нейното действие е двукратно отлагано с нормата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), в който изрично е предвидено, че „всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред.“ Въззивният съд е изтъкнал, че в случая процедурата е започнала преди 31.12.2026 г. и е приел, че „досегашният ред“ е предвиден в старата редакция на чл. 84 от СК – към ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г. и представлява административна процедура, за която не се налага съдебна намеса. Приел е също, че отлагането на действието на закона е надлежно извършено от законодателя и няма основание да се приеме, че подзаконовите нормативни актове могат да го дерогират. В тази връзка е намерил, че разпоредбата на § 7 от ПЗР към Нар. № РД-06-46/04.11.2024 г. се намира в подзаконов нормативен акт и същата не може да противоречи на горепосочения § 36 от ПЗР на ЗИД на СК. Приел е още, че при наличие на такова противоречие, приложим е чл. 15, ал. 3 от ЗНА, според който, ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, в случая – СК. Окръжният съд е намерил за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че обжалваното първоинстанционно определение противоречало на чл. 3, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, като е приел, че интересът на детето е охранен и от уреденото досега административно производство. В заключение въззивният съд е споделил решаващия извод на първата инстанция, че при действащата нормативна уредба, подадената от жалбоподателя молба по чл. 84, ал. 3 от СК е процесуално недопустима. При така изложените мотиви на въззивния съд, двата процесуалноправни въпроса, поставени от касатора, са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното определение и са от значение за изхода на процесуалния спор в настоящото частно производство, поради което тези два въпроса удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 23.04.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2026 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: как се извършва вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК (в сила от 22.12.2023 г.). В закрито заседание от 28.05.2026 г. ОСГК на ВКС уточни и прередактира поставения въпрос, както следва: кой е приложимият ред за вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК (в сила от 22.12.2023 г.), ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., респ. – преди създаването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО. Първият процесуалноправен въпрос, поставен от касатора по настоящото дело, е почти идентичен по съдържание и смисъл с уточнения въпрос по тълкувателното дело, в предметния обхват на който попада и вторият процесуалноправен въпрос, формулиран от страна на касатора. Поради това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело към настоящия момент не може да бъде постановено определение по допускането или не на касационното обжалване (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, касационното производство по настоящото частно гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и с чл. 274, ал. 3 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение