Определение № 4761 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Я. срещу разпореждане №1380 от 2.6.2026 г., с което Председателят на Четвърто гражданско отделение при ГК на ВКС е отказал да образува производство по преписка вх. № 11222 от 29.05.2026 г. Съображенията за отказа са, че И. Я. по същество желае преразглеждане на процесуални въпроси, по които има постановени окончателни съдебни актове, но няма влязло в сила решение, чиято отмяна може да се иска. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде образувано производство по преписката. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. И. Р. Я. е подал пред Бургаския районен съд искова молба, по която е образувано гр. д. № 8438 по описа за 2024 г. на съда. Заради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, с разпореждане № 2630 от 4.03.2025 г. производството по делото е прекратено. И. Я. е обжалвал с частна жалба вх. № 12105 от 19.03.2025 г. не определението за прекратяване на делото, а определението, с което производството е оставено без движение и е отказано предоставянето на правна помощ. Тази частна жалба е върната с разпореждане № 3443 от 20.03.2025 г. на Бургаския районен съд, което е потвърдено с определение рег. № 1301 от 16.05.2025 г. по възз.ч. гр. д. № 667 по описа за 2025 г. на Бургаския окръжен съд, VI въззивен граждански състав. Частната жалба вх. № 51062 от 11.06.2025 г. срещу определение рег. № 1301 от 16.05.2025 г. е върната с разпореждане рег. № 1656 от 22.04.2026 г., което е съобщено лично на частния жалбоподател на 28.04.2026 г. и на 27.04.2026 г. на неговия пълномощник, не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно от фактическа страна се установява, че по гр. д. № 8438 по описа за 2024 г. има постановени влезли в сила определения, но не е постановено влязло в сила решение, както е прието и в обжалваното разпореждане. Съгласно т. 6. на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В настоящия случай няма определение за прекратяване на делото поради отказ от иска и не е постановено влязло в сила решение. Затова отказът в обжалваното определение да се образува производство по молбата, която е уточнена след указания като молба за отмяна на влязло в сила решение, е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение