Определение № 60220 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 860/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Техновент“ ЕООД, [населено място], против разпореждане № 260172 от 10.02.2021 г., по ч.т.д. № 7/2021 г. на Апелативен съд Варна. Ответникът по частната жалба – „Сис Билдинг Системс“ЕООД, [населено място] чрез пълномощника си – адв. П. П. е на становище, че жалбата е недопустима. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 260020/12.01.2021г. постановено по ч.в.т.д.№7/2021г. по описа на ВАпС. Съдът е приел, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, постановен по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а именно против определение, е което Апелативен съд Варна е изменил допуснатото от Окръжен съд Шумен обезпечение на бъдещ иск, определяйки вносима от молителя парична гаранция. Посочил е, че производството по чл. 389 ГПК е двуинстанционно,поради което частната касационна жалба следва да бъде върната. Частната жалба е неоснователна. Процесуалният ред за обжалване на постановените в обезпечителното производство определения е уреден в разпоредбата на чл. 396 ГПК. Производството за обезпечение на иск е двуинстанционно и според Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 год. по тълк. д. № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. С изменението на ГПК от ДВ бр. 100/2010 г. е предвидена възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд единствено на определението, с което след отмяна на първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение, въззивният съд допуска за първи път пред себе си поисканото обезпечение - чл. 396 ал. 2 изр.3 ГПК, каквато не е настоящата хипотеза. В случая въззивният съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск от сезирания с него първостепенен съд, като е изменил допуснатото вече обезпечение, определяйки гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Или след като същият се е произнесъл по правилност на вече допуснато от първостепенния съд обезпечение, то неговия съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол, съобразно всичко изложено дотук. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение