Определение № 60296 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2553/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. К.- Р. против определение № 260194 /07.05.2021 г., постановено по гр. д. № 345 /2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ граждански състав, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство при касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че не са осъществени хипотезите на чл.23,ал.1 и ал.2 ЗПП: в случая не е подадена касационна жалба, но ако бъде подадена, не е необходимо тя да бъде приподписана от адвокат съгласно изискването на чл.284,ал.2 ГПК, тъй като на съда е служебно известно, че Д. Т. К.- Р. е адвокат с дългогодишна практика и следователно е налице хипотезата на чл.284,ал.2,изр.2 ГПК и е достатъчно с касационната жалба да бъде представено удостоверение за юридическа правоспособност. В случая няма твърдение за липса на средства и молителката е адвокат, поради което не е налице хипотезата на чл.23,ал.2 ЗПП. Твърденията за недобро здравословно състояние могат да бъдат предмет на обсъждане само при наличието на хипотезата на чл.23,ал.2 ЗПП, която не е налице. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право да обжалва постановеното определение и е редовна. По основателността на частната жалба: В частната жалба се твърди, че съдът не е съобразил и обсъдил достатъчно задълбочено посочените в молбата за правна помощ обстоятелства. В подадената молба за предоставяне на правна помощ са изложени твърдения, че искането следва да бъде уважено с оглед задължителното представителство на страните от лице с юридическа правоспособност пред касационна инстанция. Посочено е още, че с оглед на здравословното си състояние, молителката няма да може да участва пълноценно в касационното производство. Предпоставките за предоставяне на правна помощ са установени в разпоредбите на чл.95 ГПК и чл.23 ЗПП. Настоящият съдебен състав намира, че тъй като молителката е адвокат и има юридическа правоспособност, разпоредбата на чл.284,ал.2 ГПК не предвижда по отношение на нея изискване за задължително приподписване на касационната жалба от адвокат, поради което по отношение на нея не е налице основанието на чл.23,ал.1 ЗПП за предоставяне на правна помощ. Поради това, че молителката е адвокат и по отношение на нея по силата на закон не се предвижда задължително адвокатска защита и тъй като молителката не се позовава на липса на средства за заплащане на адвокат, по отношение на молителката не е налице и основанието на чл.23,ал.2 ЗПП за предоставяне на правна помощ. Доколкото молителката не се позовава на липса на средства, за да заплати за процесуално представителство, не следва да се обсъждат твърденията и за здравословното и състояние. Независимо от това може да се добави и че в представените медицински документи не се съдържат факти, на които да се обоснове необходимост от правна помощ за процесуално представителство: Поради изложеното в предходния абзац и тъй като в представената от молителката медицинска документация не се съдържа противопоказание за упражняване на адвокатска или юридическа професия, а единствено противопоказание на тежка физическа работа и нощен труд (каквито не са необходими за изготвяне на касационна жалба в определения от закона срок и подаването и в съда), и не е предписано лечение в болнично заведение или на легло, нито е разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от време, който включва датата на молбата за предоставяне на правна помощ, нито по-късен период от време, нито молителката е представила медицинско удостоверение, визирано в разпоредбата на чл.18 от Наредбата за медицинската експертиза, по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че състоянието на молителката не позволява явяването и пред органите на съдебната власт, настоящият състав приема, че молителката не е доказала пред съда, че по отношение на нея има пречка за изготвяне на касационна жалба и подаването и в съда в периода от време след подаване на молбата за предоставяне на правна помощ (29.04.2021 г.) до момента. Поради изложеното дотук настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство молителката няма право на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от гореизложеното, съдът