Решение № 7200 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2012 г.

Решение № 7200 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна, чрез процесуалният му представител адв. Петър Стамов от САК, против решение № 38 от 09.01.2012 г. по адм. д. № 3130/2011 г. на Административен съд - гр. Варна. Твърди се, че е неправилно, постановено в противоречие със закона, необосновано и при съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването на текстове от Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна (Наредбата), приета с решение № 3398-5 по протокол № 35/22.23. и 29.06.2011 г. на Общински съвет Варна. Ответникът - Кметът на Община Варна, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата намира, че тя е подадена в законния срок от страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С Решение № 38 от 09.01.2012 г. по адм. д. № 3130/2011 г. Административен съд - гр. Варна по жалба на Кмета на Община Варна е отменил Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, приета с решение № 3398-5 по протокол № 35/22.23. и 29.06.2011 г. на Общински съвет Варна. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че за да формира Общински съвет Варна с решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) валидно волеизявление, следва да се извърши поименно гласуване. Според първоинстанционния съд отсъствието на поименно гласуване, след като е изрично определено със закон, представлява нарушение на формата на приетия подзаконов нормативен акт, което е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, вр. чл. 196 от АПК. Решението е неправилно. Общинският съвет е колективен орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА Общинският съвет определя изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. Приемането на подобни решения се взема с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, съобразно чл. 27, ал. 3 от закона. От друга страна, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. По аргумент на чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, като разпоредбата на алинея 5 на чл. 27 предвижда приемането им да се извършва с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието на административния орган. Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна определя правилата, ограниченията и забраните, свързани с организацията на движението и паркирането на пътни превозни средства на територията на Община Варна. Предмет на правна регламентация са обществените отношения възникващи, съществуващи, развиващи се и пряко породени не по повод на придобиване, управление или разпореждане с общинско имущество, а във връзка с организацията на движението, разглеждано като съвкупност от правоотношения, развиващи се самостоятелно и отделно от процеса по стопанисване на общинско имущество, към което несъмнено принадлежат общинските пътища, улици, паркинги и др. Следователно Административен съд - гр. Варна неправилно е приел, че правното основание за приемането на Наредбата не е посоченото в нея (чл. 21, ал. 1, т. 13), а това по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. По тези съображения, доколкото не попада в хипотезата на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, решението на Общински съвет Варна за приемане на Наредбата се приема с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, както административният орган е процедирал и в прието решение № 3398-5 по протокол № 35/22.23. и 29.06.2011 г., без да е необходимо квалифицирано мнозинство и поименно гласуване. Съгласно нормата на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, за приемането на решения по чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА не се изисква поименно гласуване, поради което действителната липса на такова не представлява порок на оспорения подзаконов административен акт. В изпълнение на предоставените му правомощия Общински съвет Варна е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение - чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Оспорената наредба е приета от Общински съвет Варна с решение № 3398-5 по протокол № 35/22.23. и 29.06.2011 г. Видно от приложените по административната преписка доказателства заседанието на Общински съвет Варна е открито и проведено при наличие на необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА. Спазен е редът за издаване на подзаконовия нормативен акт, регламентиран в чл. 77 от АПК - компетентният орган да издаде нормативния административен акт, след като преди това е обсъдил проекта, вземайки предвид представени становища, предложения и възражения. Релевираните доводи в жалба на Кмета на Община Варна за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата са неоснователни. Проектът на Наредбата е обсъждан от правната комисия на колективния административен орган, както и постоянните комисии "Транспорт" и "Обществен ред и сигурност". В съответствие с чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3 от ЗНА, текстът на приетия Правилник е удостоверен с подписа на председателя на Общински съвет Варна. Наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. С приемането и не са нарушени материалноправните разпоредби на чл. 99 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената разпоредба, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. В изпълнение на това правомощие правилно Общински съвет Варна е създал регламентацията в раздел IV. 2.1. (чл. 26 - 29) от Наредбата - "Режим на кратковременно платено паркиране - Синя зона", имаща действие по отношение на всички граждани. В изпълнение на нормите на Закона за интеграция на хора с увреждания правилно в Наредбата е създаден и раздел IV. 3. (чл. 31) "Режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания", а в § първи от допълнителните разпоредби на Наредбата е регламентирано какво означава преференциално паркиране за хора с увреждания. Неоснователни са твърденията в жалбата на Кмета на Община Варна за противоречи на разпоредбите на Наредбата с норми на нормативен акт от по-висока степен - Закона за пътищата (ЗП). Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Правомощията на кмета на общината във връзка с управлението на пътищата обхваща изграждане, поддържане, ремонт и реконструкция на общинската пътна мрежа произтичат от чл. 19, ал. 3 от ЗП, но определянето на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място, които като дейност по определяне на режим за ползване на имоти - публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от ЗП) са от компетентността на общинския съвет. Твърдението в жалбата на Кмета на Община Варна за противоречие с нормата на чл. 47 от Наредбата за таксиметров превоз на пътници е неоснователно, доколкото с чл. 23, ал. 2 от Наредбата местата за изчакване на клиенти се утвърждава със заповед на Кмета на Община Варна. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на нормите в раздел II. 3 от Наредбата. Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят безопасност при отстраняване на авариите, възникнали на подземни мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, както и регламентация на задълженията при невъзможност на собственика или ползвателя на съоръженията аварията да бъде отстранена в срок от 24 часа. Общински съвет Варна е предвидил мерки, свързани с осигуряване на безопасност и запазване на живота и здравето на пешеходците, поради което оспорените разпоредби на раздел II. 3 от Наредбата са относими към урежданата от нея материя от местно значение, а не към друг подзаконов нормативен акт - Наредба за условията и реда за подкопаване на елементите на техническата инфраструктура, приета от Общински съвет Варна, която има различен предмет и обхват. От изложеното до тук следва да се направи изводът, че обжалваното съдебно решение е неправилно като незаконосъобразно, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и като такова следва да се отмени, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, на основание чл. 222, ал. 1 от ГПК настоящият състав на ВАС следва да постанови друго такова по същество, с което да отхвърли жалбата на Кмета на Община Варна срещу Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, приета с решение № 3398-5 по протокол № 35/22.23. и 29.06.2011 г. на Общински съвет Варна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,