Определение № 204 от 21.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 199/2018 г.

П. К. К. е подал частна жалба срещу постановено по делото определение № 378 от 11.07.2018 г. по настоящото дело, с което настоящият съдебен състав в производство по чл.288 ГПК не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 1676 от 13.11.2017 г. по възз. гр. д. № 1573 /2017 на Варненския окръжен съд и е осъдил П. К. К. да заплати на Л. К. Д. сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство. Жалбоподателят твърди, че обжалваното от него определение е незаконосъобразно. Насрещната страна Л. К. Д. в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на частната жалба. Настоящият състав на първо гражданско отделение на ВКС при проверка на допустимостта на частната жалба я намира за недопустима, тъй като е подадена срещу определение на ВКС, което не подлежи на обжалване. Съображенията са следните: Определение № 378 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 199 /2018 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК. Както е посочено по-горе, с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. На отделно обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения – тези, посочени в разпоредбата на чл.274 ГПК, между които и първоинстанционните преграждащи определения на Върховния касационен съд (тези преграждащи определения, които са постановени за първи път от ВКС). На визираните в чл.274 ГПК определения разпоредбата на чл.279 ГПК приравнява и разпорежданията на съда, следователно на отделно обжалване подлежат и тези разпореждания, постановени от ВКС, които са преграждащи. Определенията, с които състав на ВКС на основание чл.288 ГПК допуска касационно обжалване или не допуска касационно обжалване, не подлежат на обжалване. С тях ВКС се произнася по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради което те не са преграждащи. ГПК не предвижда и самостоятелното им обжалване. Ако бъде допуснато разглеждане на касационната жалба, ВКС я разглежда по същество. А ако то не бъде допуснато, ГПК предвижда изрично в правилото на чл.296,т.3 ГПК, че.въззивното решение влиза в сила. Поради което тези определения са окончателни. Случаят е точно такъв. С това процесуалният ред за защита е изчерпан и частната жалба срещу определението не е допустима и не може да бъде разглеждана по същество, а следва да бъде върната. Воден от изложеното настоящият състав