Определение № 425 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 894/2019 г.

С определение № 358/ 02.08.2019г. ВКС, ТК, І отделение, е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-647/18г. С определение на Съда на Европейския съюз, Шести състав, от 15.01.2020г. по преюдициално дело С-647/18г. е постановено, че отправеното преюдициално запитване е недопустимо. След като дело С-647/18г. на СЕС е приключило, то са отпаднали и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената частна касационна жалба, по която е образувано настоящето производство. Спряното на осн. 631 ГПК частно касационно производство подлежи на възобновяване служебно от съда. С обжалваното определение въззивният състав от Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) срещу определение за отказ от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София по молбата на банката с вх. № 59749/12.09.2018г. за подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 138, том I, н.д. № 121/2012 г. на Нотариус с рег. № 628, вписан в Служба по вписванията под № 26, том 9, рег. № 18910/14.05.2012 г., на основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Съдът е посочил, че в охранителното производство съдията по вписванията не притежава материална компетентност да прецени наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и липсата на изключението по ал.2 от същата норма. С оглед защита на правната сигурност на гражданския оборот, предпоставка за новото вписване на договорна ипотека е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност може да бъде обявена по исков ред, но не може да бъде установена в рамките на охранителното производство по вписване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като съдията по вписванията е процедирал в пределите на правомощията му по чл.32а ПВ. Отделно решаващият състав е приел, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Изложил е съображения, че с обявяването за нищожни с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки само спрямо един кредитор се нарушават принципите на правовата държава, легитимността, правната сигурност, предвидимостта и стабилността на гражданския оборот, респ. на правния ред. В изложението към частната касационна жалба частният касатор формулира следните правни въпроси: „1/ Съставлява ли предпоставка за новото вписване в хипотезата на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН обявяването на недействителността на съгласието, въз основа на което е извършено заличаването по исков ред, с оглед обстоятелството, че същата не може да бъде установявана от съдията по вписванията в рамките на охранителното производство по вписване?; 2/ Какъв е обхватът на дължимата проверка, извършвана от съдията по вписванията, при разглеждане на заявление за вписване на подновяване на обезпечение за нов срок по реда на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН?; 3/ Налице ли е противоречие на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН с разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право?”. С определение от 20.10.2020г. по к.д.№ 9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН(обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по частната касационната жалба по настоящото дело. То има пряко отношение към поставените правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение