Определение № 105 от 26.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба, подадена от Е. И. Ч. чрез нейния пълномощник адв. Д. Д., за изменение на постановеното по делото определение № 524 от 13.11.2017 г. в частта за разноските, като техният размер бъде намален поради прекомерност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 524 от 13.11.2017 г. по гр.д. № 1402/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 8013 от 03.11.2016 г. по гр.д. № 8034/2016 г. на Софийски градски съд по подадената против него касационна жалба от Е. И. Ч.. С оглед изхода на делото жалбоподателката е осъдена да заплати на ответниците по касация разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие, видно от който, за изготвяне на отговора ответниците по касация са заплатили възнаграждение на един адвокат в размер на посочената сума. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Делото е за делба във фазата по извършване на делбата и има за предмет три недвижими имота, чиято обща пазарна стойност възлиза на 257 890 лв. Ответникът по касация И. Г. Ч. притежава 70/120 ид. части от съсобствените имоти, на стойност 150 435 лв. Ответницата А. Г. Ч.- Д. притежава 45/120 ид. части, на стойност 96 709 лв. Съгласно чл. 7, ал.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба, адвокатското възнаграждение се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по- малко от 600 лв. за всяка фаза. Съгласно чл. 9, ал.3 от същата наредба, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл. 7 /за граждански дела/, но не по- малко от 500 лв. В случая минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, определено по правилото на чл. 9, ал.3 във вр. с чл. 7, ал.4 и ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на сумата 5 958 лв., съобразно материалния интерес на представляваните лица, който възлиза общо на 247 144 лв. Договореното и заплатено от ответниците по касация адвокатско възнаграждение е 2000 лв., т.е. под така определения минимален размер. Съгласно т. 3 на ТР 6/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът не може да намали разноските за адвокатска защита под минималния размер, определен в чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от гореизложеното съдът