Определение № 5813 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по искане на Д. И. Б., М. Д. М., Р. И. В., Е. А. К., И. Д. Д. и З. О. Щ., чрез адв. М. Т. за изменение на определение №4365/29.09.2025г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Молителите считат, че разноските в размер на 1200лв., които са осъдени да заплатят на ответниците по касация са прекомерни и следва да се намалят. Молят същите да бъдат редуцирани на 600лв. осн. чл. 78, ал.5 ГПК, след като съдът съобрази, че производството по делото е приключило във фазата на селекция на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание, както и обема на извършената от адвоката работа, изразяваща се единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба. В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответниците по молбата, чрез адв. И. изразяват становище за нейната неоснователност. Считат, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, а справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената от него работа по изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимо е и направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността да се заяви за първи път възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е именно по реда на чл. 248 ГПК- чрез искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Производството по гр.д. №4922/2024г. е образувано по касационна жалба на Д. И. Б., М. Д. М., Р. И. В., Е. А. К., И. Д. Д. и З. О. Щ. /конституирана в хода на процеса като страна на основание чл.226, ал.2 във вр. чл.222 ГПК след замяна на първоначалния ищец И. Й. Й./, чрез адв. М. Т., срещу решение №3276/04.06.2024г. по гр. д. №2543/2023г. на Софийския градски съд. Ответниците по касация, чрез подадения от адв. И. писмен отговор, молят касационно обжалване да не бъде допускано. Претендират и присъждане на разноските по спора, като са приложили пълномощни и договор за правна защита и съдействие, обективиращ заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Производството по делото е приключило с определение №4365/29.09.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, и с което касаторите са осъдени да заплатят на И. Й. Т., ЕГН [ЕГН], сумата 1200.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че релевираното възражение за прекомерност, при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024г., е видно, че ответникът Ив. Т. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение 1200 лв. за изготвянето и депозиране на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство. Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Според формираната практика на ВКС, при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. При сключен договор за правна защита и съдействие, преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение могат да бъдат намалени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. Както беше посочено по-горе, за определянето на същата се съобразяват различни критерии, но определящи са броят, естеството и сложността както на поставените правни въпроси, така и на релевантните факти и обстоятелствата. Според задължителното за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, установените с Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но не са обвързващи, като подлежат на преценка, за извършването на която от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки размера на адвокатското възнаграждение, според съдебната практика /определение № 1640/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № от 3549/2023 г. на ІІІ г.о. на ВКС/ съдът следва да съобрази също принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо/ и принципът за съразмерност /при възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото/. Като съобрази естеството на правния спор, наведените в изложението към касационната жалба доводи и поставени правни въпроси, обстоятелството, че в подадения от ответниците отговор поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване са детайлно обсъдени, както и, че в приложения към касационната жалба договор за правна защита и съдействие като договорено и платено възнаграждение на процесуалния представител на касаторите е посочена сумата от 1500 лв., настоящият състав счита, че наведените в молбата доводи за прекомерност на присъдените с Определение №4365/29.09.2025г. разноски са неоснователни. Воден от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение